Славимир Генчев

Алипия Г. Влайков

„Спомени из живота ми“

„От изложението дотук по писането и четенето се вижда, че учението е ставало поединично, а не на групи – отделения и класове. Внимателните, способните, даровитите ученици могат в късо време да свършат курса на първоначалното учение. А невнимателните, разглезените, тъпоумните момчета да изостанат на един чин по писане (т.е. на същата позиция – б.м.), или на една таблица по четене седмици и месеци по-назад от някои свои другари, с които са започнали заедно  по едно и също време обучението си.
На способните, внимателните, даровитите е даван простор да прогресират, без да  бъдат спъвани от неспособните и немирните другари.“
(Отнася се за 1864 година, когато Алипия е на 7 години и постъпва в пирдопското училище, и за някоя от следващите години – б.м)

„Такова беше настроението между чорбаджиите! Всякой се надпреварваше да даде за обща полза нещо, да жертва, особено за просветата. И важното е, че тия доброволни помощи не се записваха в никой тефтер, в никой лист книга, за да остане документ, че са дадени и от кого са дадени. Не се считаше това за нужно, защото не за лична слава правеха това, а за общото добро Достатъчно е да се плати на учителите, за да бъде възможно да се условят и през следующата година, та и да се знее кой е дал средства за това.
Славни времена беха тогава!“

НАКАЗАНИЯ

„Като свърши часа за четене, по команда учениците се нареждат покрай стената на класната стая, та чиновете са праздни. По команда надзирателите почват високо да извикват имената на провинилите се. Най-напред „Главният“ чете имената на провинилите се по време на учебните занятия. Който чуе името си, излиза и отива на първия чин, дето стои прав. Ако някой чуе името си втори път, излиза от първия чин и влиза във втория, и т.н.
След като се прочетат имената на провинилите се, учителят почва наказанията. Които са в първия чин, т.е. само един път са се провинили, учителът ги наказва, като ги удари с пръчката веднъж по едната ръка и веднъж по другата. Които са във втория чин, т.е. които два пъти са се провинили, наказва ги учителът с биене с пръчка по задницата – числото на ударите зависи от настроението на учителя към провинилия се ученик. А ония, които са в третия и четвъртия чин, т.е. рецидивистите, ги наказва учителът с биене с пръчка по краката – ученикът ляга на пода по гърба си, вдига си краката, друг ученик му държи така вдигнати краката, за да се не движат, и учителът нанася с пръчката колкото си ще удари по краката на провинилия се ученик.
Едни ученици при наказанията плачат по-силно или по-слабо, други само извикват, а трети, особено рецидивистите, понасят наказанието с стоическо търпение.
Освен боя, наказва по някой път учителът някои ученици и с затвор – едни в тъмната тъмница, а други в тъницата с решетката.
След като накаже провинилите се по време на учебните занятия, почват по ред разните други надзиратели да четат имената на провинилите са за чистотата в нуждниците, провинилите се в черкова, провинилите се по пътищата из селото, провинилите се по заявление на родителите им по домовете им и провинилите се в отсъствие било от училището, било от черкова.
Всяко отделно провинение отделно се наказва. Така щото един и същ ученик може да бъде наказан един път за провинение в училището, друг път – за черкова, трети път – за в улицата. ……….]
[…„Нямаше случай да се оплакват родителите, че е наказан синът им – ученик.
За наказание някои ученици се оставяха запряни в училището без пладне. Милостиви майки обаче им изпращаха скришом по други ученици малко хлебец.“