Джоузеф Конрад
(3 декември 1857 – 3 август 1924)
Джоузеф Конрад
„Сърцето на мрака“, 1899
„… понякога трябва да избягаш много бързо, ако някои хора се разсърдят.“
„Предполагам, че никога никой глупак не е продал душата си на дявола: глупакът е прекалено глупав, а дяволът е прекалено голям дявол — не зная кое от двете.“Всичко беше негово, но това бе дребна работа. Важното бе да се узнае чий бе той и кои сили на мрака го държаха в плен.“
„Хвани ги. Дай ни ги.“ „На вас?“ — попитах аз. — „Какво ще правите с тях?“ „Ще ги изядем!“ — каза той кратко и като се облегна на желязната ограда, се загледа в мъглата с достойнство, потънал в дълбок размисъл. Сигурно щях да бъда ужасен, ако не бях се сетил, че той и другарите му са вероятно много гладни.“
„Разбира се, глупакът със страха си и възвишените си чувства е винаги в безопасност.“
„Земята изглеждаше неземна.“
„Все по-дълбоко и по-дълбоко прониквахме в сърцето на мрака. А там цареше тишина.“
„Бяхме наели по пътя тези хора като екипаж. Чудесни хора — човекоядците, — хора на място.“
„В никой от тях нямаше капчица далновидност или следа от сериозно намерение, а те не разбираха, че тези качества са необходими, за да може светът да се движи напред.“
„Не, не обичам да работя. Обичам да се излежавам и да си мисля за красивите неща, които мога да извърша.“
„Той не бе създал каквото и да било, само можеше да поддържа рутината — нищо повече.“
„Не мога да твърдя, че видях някакъв път или някакво поддържане, освен ако тялото на негър на средна възраст с дупка от куршум в челото, в когото едва не се спънах три мили по-нагоре, би се смятало за постоянно подобрение на пътя.“
„Може би бе свързана (дупката – б.м.) с великодушното желание да се намери някаква работа на престъпниците.“
