Поради лавинообразното натрупване на книги в софийското ни жилище се наложи да пренесем немалка част от семейната библиотека в къщата ни в село Чавдар, макар че и тя, горкана, вече е доста претрупана с мебели и книги.

Сред най-ценените книги там е първото издание на „Люти чушки“, което татко (лека му пръст!) ми бе подарил за рождения ден през 1968 г. Семейната реликва тук си е на място. От многократното й разгръщане почти се е разпаднала, но един здрав скоч е свършил добра работа.

Нека си припомним някои от знаменитите епиграми на Радой Ралин с не по-малко оригиналните илюстрации на Борис Димовски.

Няма нужда да обяснявам (това го знае всяко хлапе) какво се случи с тази книжка и с авторите й по времето на цоциализма, както и каква роля изигра тя в обществото. Изобличителната й сила се чувства и до днес, защото много от героите на новото време са герои от онова време. „Освободеният“ народ за нула време разкри и разви до съвършенство възможно най-отрицателните си народностни и човешки черти, гордо ръководен от БКП начело с нейните антилигенти партийци, произлезли не откъде да е, а именно от недрата на същия този народ, и паднали не от Марс, а от Маркс.