Славимир Генчев

„В живота ще се случи да умреш

поне веднъж, поне веднъж.

Дано вестта за туй да бъде грешка

поне веднъж, поне веднъж.“

Слави Георгиев

От много думи полза няма,

и без това светът е тесен.

Достатъчно е да остане

поне една безсмъртна песен.

Сам бардът ще възкръсне с нея,

тъй ясно прозвънтяват струните.

А хората ще я запеят –

дори и да не помнят думите.

На сцената излиза бавно,

неотразим и достолепен,

отишлият си най-отдавна:

сам варненецът Владо Левков.

Замина си след него Вено.

Не закъсня и Любо Данчев.

Но днес с апломб ги свиква сцената –

и те един след друг се качват.

След тях и бургазлии славни

дохождат и си танананикат:

единият е Пламен Ставрев,

а другият е Граматиков.

Пристъпват Бойко, Слави, Гриша.

И Марио – последна жертва.

Вестта, адаш, не беше грешка,

но пък е време за концерта.