Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Цитатиада: „Хавайските острови“ от Борис Априлов

https://borisaprilov.wordpress.com/2013/03/08/%D1%85%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD/

„Мама пътуваше към назначението си с удоволствие. Беше ѝ омръзнало да преподава английски език из апартаментите на бургаските партийни величия. В жилищата им нерядко се натъкваше я на някой персийски килим от спалнята на бащината ни къща, я на старинен наш гардероб, на цяла холна гарнитура, на пианото – всичко плячкосано преди години от представителите на новата власт.“

„И все пак, много неща могат да ѝ се простят, но как да забравя момента, в който преметна роклята през главата си и я хвърли така, че после я търсихме в тъмнината.“
„Повече от сигурно е, че мама се ядосва с дублираните легла на чужденците, край нея гъмжи от негодни администратори, които гледат да се отчетат главно към службите за Сигурността.“
„Турската граница не даваше покой на такива като мен. Момчетата дръзваха, приемаха риска и тръгваха. По сухо – през браздата и телените мрежи. По море – с моторници, мизерни рибарски лодки, с гумени дюшеци. Научавахме за десетки провали, но не бяха редки и успешните опити. Обаждаха ни се с писма от Америка и Австралия. Граничарите обаче се окопитиха. Минираха няколко зони по сушата, сгъстиха взривността на граничната бразда, изостриха свирепостта на кучетата пуснаха ток по телените мрежи. Момчета и момичета от Източна Германия, въоръжени с идеални географски карти, въпреки всичко, се навираха в опасните зони и умираха.“
„Навикнах да намирам това място безпомощта на Пончо – особен профил на две скали, кой знае защо, наподобяваха графичното изображение на Макс и Мориц след измъкването им от тестото.“
„Потегляйки към Турция, присвоих от държавата първокачествен неопренов костюм, плавници, непромокаем часовник, шнорхел, маска, непромокаема раница. Нищо – в сравнение с имотите, които ми беше ограбила държавата.“
„Властта се чувстваше толкоз силна, че оставяше идеално оборудваната си преследваческа моторница без надзор и никой по крайбрежието не се възползва от удобствата.“
„– А бе, човек, сега ли му е времето да търсиш честни хора? Не виждаш ли, че съм циганин?“
„Шоран на бургаски език  означава нетрезв човек, по-точно – моряк, фиркан. По всяка вероятност иде от английската дума шор – бряг. Някога моряците са се напивали само на брега.“

„Особено добре се чувствам, когато от другата страна на покривката седи жена, дай боже непозната, а пък ако отгоре на всичко е и млада – това е идеалният случай.“
„Спадам към мъжете, които се радват, когато им дойде гаджето, и примират от щастие, когато си отиде.“
„Нямаше го повече не кой да е, а баща ни, Бащата на народите. Ах, колко лесно ми беше да се преструвам, много лесно е, когато цялата ти същност ще се пукне от ликуване, при това положение колко му е на човека дори да заплаче, и то – искрено. Застанал в училищния строй, още на седемнайсет годишна възраст успях да разбера, че не съществува по-голяма радост от подмолната радост.“
„Лицето му се състоеше само от гладки овални бузи, идеални за бръснене.“
„За сетен път останах с впечатлението, че капитан Кларк се отвращава както от подреждането на вещите, така и от чистотата им.“
„Като се сетих, започнах да извиквам думи и цели изречения от езика на една залязла империя, която доскоро се е радвала на приоритет, но си е отишла, за да докаже за кой ли път, че всичко е преходно, а най-вече културите и имперските великолепия. Извинете за оригиналната мисъл.“
„В този момент капитан Кларк ми заприлича на последния мохикан от великата океанска прерия и не само че не можах да отместя погледа си от тая картина, но тръгнах към нея.“
„Намирах се в средата на океана, устремен към Карибските острови. Няма значение към кой от тях ще налетим, стига не е комунистическата Куба.“
„Когато сметнах, че е минало едно достойно време за изчакване, много спокойно обезветрих и освободих от задължения бунтовничката, наречена „Илюзия“.“ („Илюзия“ е яхтата, с която героите на романа към Хавайските острови, но никога не стигат дотам – б.м.)
„Веднага реших и познах – „Илюзия“ се тръкна с кила си върху загладена скала, покрита с тънък слой пясък и нанос от празни мидени черупки. Прокаженицата полегна внимателно и не много драматично на десния си борд.“
„По навик бръкнах в джоба на бермудите. Извадих нещо дребно, върху което си поблъсках главата. Накрая се досетих, че това не нищо друго, само пластмасовия пожарен командир. Просълзих се, върнах командира в джоба си и не мога точно да си спомня как го изрекох, на глас ли или си го помислих:
– Няма хавайски острови.“
„Струите направо удавиха останките на кораба, останаха да се белеят само буквите, с които бе изписана думата илюзия, но скоро и те се размазаха, отидоха, както обичам да казвам аз, по дяволите.“

1 август 1993 – 23 август 1994

Тел Авив

9 февруари 2017 Коментари

Вашият коментар: