От старостилната църква „Успение на Пресвета Богородица“ днешното ни празнично пътешествие продължи към полите на Витоша с една единствена цел – посещение на Боянската църква, където няма да ни омръзне за ходим, независимо от сезона.
Ето как изглежда Витоша от края на бул. „Бъкстон“ преди Околовръстното шосе, а после – от бул. „Пушкин“, който води право в Бояна – красивото селце, сгушило се там „отвека насам“.
В планината все още има много сняг и това се вижда добре по бързите води на Боянската река, която тук тече в естественото си русло, преди да бъде стегната в бетонния ръкав на градския канал.
Завиваме наляво от ул. „Орешарска“ по моста над реката, а Копитото остава вдясно от нас.
Кратък отдих в открито кафене на 300-400 метра от Боянската църква и недалеч от Боянското ханче – вижда се зад цъфналите дръвчета…
Новото при това посещение е паметната плоча в чест на френския византолог Андре Грабар, който пръв през 20-те година на 20. век е писал за Боянската църква и нейните оригинални стенописи. Няма как да не си спомним за великия роман на Стоян Загорчинов „Празник в Бояна“ и толкова силния и адекватен на литературния първоизточник вдъхновен филм на Захари Жандов „Боянският майстор“…
Секвоята страж не може да влезе в кадъра – толкова е висока….
Гробът на Елеонора, Царица Българска, първа съпруга на Цар Фердинанд, спасила Боянската църква, която щели да съборят, за да построят на нейно място по-голяма… Намира се от ьгоизточната страна на църквата.
По обратния път…
Отново долу, сред праха, глъчката и автомобилите.
От Витоша по-високо нема, ей…
Е па нема! Имате и река, и езеро, и водопад…