Славимир Генчев

Той е като тревата –
все го косят,
а расне.
Даже да е ливада,
за игрички не пасва.

Често е шах и пат:
гони от малък

дивото.
Мрази не външния свят –
не обича фалшивия.

Има висока длъжност
и завидна професия:
страда с мнозина тъжни,
смее се с шепа весели.

Без да съм му пророкът,
знам:

ще свърши добре:
няма кой да го спре,
щом минава високо.

Той не заплашва с гнет,
книги или вериги,
но е толкоз

напред,
че дори ни настига.