———————————————-.
На 7 септември (рожден ден на правешкия таблист Тодор Живков) 1978 г. следобед писателят Георги Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със „случаен“ минувач на моста Ватерло в Лондон, за който разказва на колегата си Теодор Лирков, а по-късно и на съпругата си Анабел.
Марков споделя, че е бил блъснат от човек, който се навел, взел чадъра си от земята и изчезнал. Последвалите събития показват, че инцидентът съвсем не е бил случаен, а срещу него е извършено покушение с някакво оръжие, може би замаскирано като чадър, с което в крака му е изстреляна миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин.
Писателят умира четири дни след покушението.
———————————————————-.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ
Един човек срещу цяла машина.
Цялата машина срещу един.
Когато държавата
не е родина,
какво да стори верният син?
Само едно: да мине границите
и назад да погледне с гняв.
В страна,
тъпкана от тирани,
Човекът никога не е Прав.
Той каза всичко и всичко даде
да чуем своите спестени викове.
И прав на своето Ватерло падна.
Един за всички.
За него – никой.
Сега под моста смело минаваме…
Сега по моста сърцато ходим…
По-страшно от мълчанието
на държавата
е мълчанието на народа.
И ненаказана е левицата,
пратила своя кръвник.
О, ние обичаме
мъчениците!
Но друг да е мъченик.
Славимир Генчев
