Славимир Генчев

ДАЛЕЧЕ ОТ ИСКЪРА

Един новостроящ се блок
ми скрива хубавия изглед.
Израсна даже по-висок
от Витоша с лежерна виза.

Ще каже някой: „Ма това
ли е конфликтът на епохата?
Хабиш се, братко, бадева.
Такива времена дойдоха.“

Знам, тоя изглед не е мой.
Не ми е завещан в наследство,
та да надам до Бога вой,
изпаднал в злобно късогледство.

Тук утре ще се настанят
съседи – нови софиянци,
децата им ще огласят
с игри околните пространства.

Ще поскърбя за Камен дел
и за зелената одежда,
която, бях отдавна чел,
била „загадъчна и нежна“.

Животът ми ще продължи
без нея, дявол да го вземе.
Отдавна вече не важи
това, че „по-високо нема“.

(И по-дълбоко, знам добре,
от Искъро не съществуваше,
преди да бях видял море
и как прибоят бял върлува.)

А правилото, че жена
загатва формите си с дреха,
важи дори за планина.
Сега това ни е утеха.

Прошепва вътрешният глас –
добре осведомен кадия:
-          Като не иска тя при вас
да дойде, отидете вие!