Начало » И. Романи » ЦИТАТИАДА: Хулио Кортасар – Лотарията

Лотарията

превод: Мария Пачкова, 1981

……………………

Демокрацията е сведена до фамилиарничене — заключи доктор Рестели.

Вие много добре знаете колко драматичен е хуморът.

По лицата се долавяше съжаление, смекчено от явното богатство на болнавия господин.

Към това трябва да прибавим, че дон Гало приличаше на пиле, от ония с проскубаните шии, и гледаше по един толкова презрителен начин, че на човек му идеше да запее Интернационала под носа му, което впрочем никой не бе направил — както увери Медрано, — макар Аржентина да е свободна страна, а музиката — изкуство, поощрявано в най-добрите кръгове.

„…че ме интересуват само някои по-висши форми на клюката, като например историята.“

Аз, от своя страна, смятам, че най-голямото очарование на всяка лудория е в това, че винаги свършва зле.

Само че е по-лесно да видиш, отколкото да разкажеш какво си видял.


Вероятно шведски, както всички кораби с чист външен вид.

…преминаването от щастието към навика е едно от най-добрите оръжия на смъртта.

Не мога да си представя нищо по-ужасно от това да се кача на самолет и да се чувствувам отново у дома си.

— Е, да. Нали знаеш какъв е баща ми.
— Катър — каза почтително Пелуса.

Никога не съм виждал власти, които да имат поглед върху каквото и да било.

„По-скоро е отмъщение, отколкото изоставяне — си каза той. — Но защо, след като тя е толкова добро момиче, освен ако е именно затова?

Спомням си, веднъж (в казармата – б.м.) ми дадоха ядене, в него най-хубавото беше една муха…

…“… (а на шестнадесет години да говориш, означава да лъжеш)

Имам двама приятели поети, единият от тях много добър, и двамата правят като вас: една тетрадчица в джоба, а видът им като у герой на Греъм Грийн, преследван от Скотланд Ярд.

— О, никой вече не се интересува от това — рече Паула. — Пишем за себе си и за една толкова незначителна група приятели, че няма ни най-малка статистическа стойност.

Пускам по една монета във всяка протегната ръка и излиза, че в крайна сметка това било лошо.Една актриса казва, че старите ергени били най-добрата храна за театралните каси, истински благодетели на изкуството.

„…вероятно бедният Атилио ще се появи по риза и салонният управител ще направи типичната физиономия на слугите, когато полудоволни, полувъзмутени стават свидетели на падението на господарите.“

Опасявам се, че съм бил прекалено щастлив като дете, това е лошо начало за живота, на човек веднага му се връща тъпкано още с първите дълги панталони.

Нещо във всеки случай много скромно и много егоистично; щастие, което да вреди колкото се може по-малко на другите — а това вече е трудно, — при което аз да не се чувствам нито купен, нито продаден и да мога да запазя свободата си…

Една актриса казва, че старите ергени били най-добрата храна за театралните каси, истински благодетели на изкуството.

…като личността на всеки с облекчение отстъпи пред удобното чудовище на общия разговор, винаги по-ниско стоящ от сбора на тези, които го поддържат, а затова и така поносим и търсен.

„Неизбежно е — помисли Раул, — пацифистите са принудени да прекарват живота си във войни, бедните душици.“

— Ти си поетеса — каза Раул, — а всеки поет е по определение враг на литературата.

– Сладко нещо е родината, Раулито. Не съществува, но е сладко.
— Съществува, но не е сладко — вметна Лопес.
— Не съществува, съществуваме я ние — каза Раул.

Пелуса щеше да отвори уста, за да каже първото нещо, което му минаваше през ума, а то беше чиста псувня.

“’

Прекалено сърдит беше, за да не е прав.

27 ноември 2017 Коментари

Вашият коментар: