Това е едно рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого и нищо:
хора и порти, дувари и калдъръм…
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън!

Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът вече не се завръща –
място е сторил тук за света.

Той трябва и може да бъде предан,
трябва и може да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.

Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.

Но не скърбете за старите вишни -
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.