Начало » Б. Поезия » ТЪГУВАХ ТЕ

Георги Драмбозов

Тъгувах те, Тъга, недотъгувана до края.
Обичах те, Любов, докрая недолюбена.
Жадувал съм за Славата… Как да я позная?…
О, колко свидна младост, по моя път изгубена!
Аз писах апологии на псевдобожествата.
Аз пеех дитирамби не на когото трябва.
Седял съм със побратим накрая на софрата.
С побратима делихме жените, даже хляба.
Тъгувах те, Историйо, тъгувах си живота.
Тъгувах за Вапцаров или за Гео Милев…
Сега с тълпата чакам сеир нов на Голгота.
Сега за „бой последен” как да намеря сили?
Тъгувах те, тъгувах и още те тъгувам.
Какво би бил Бодлер без едни „Цветя на злото”?
Или една Багряна без „Сън” недосънуван?
Или пък Страшимиров без воя на „Хоро”-то?
Аз няма да съм никой без танца на Тъгата.
До смърт ще го танцувам, каквото да ми струва.
Любов Тъгата ражда, а Любовта е сладка…
Тъга, Тъга, Тъгице, аз ще те изтъгувам
!

Това стихотворение е от най-новата ми книга „Апология на тъгата”- издателство „Българска книжница” 2019г.
Премиерата е на 16 май т.г. от 18 ч. в салона „Вечери на Кръста” – читалище „Пенчо Славейков”- Лозенец.
Заповядайте!

8 април 2019 Коментари

Вашият коментар: