Енти, гагалюги и глупчовци
За пръв път Йоан Засмян видя домашия ент* в село Радославово през лятото на 2019 година, по-точно в неговия разгар, т.е. през август, когато слънцето пече като в Ботевата балада за Хаджи Димитър – спряно и сърдито. Йоан Засмян е малко момче, което скоро, само след три месеца – на 3 декември – навършва цели 5 (пет) години!
Когато дядо Слави му посочи споменатия ент, възправил мощна снага край източната стена на Крепостта (така неговият баща Тодор, или прадядото на Йоан Засмян, наричаше на шега, която след време се оказа чиста истина, тяхната родова къща на село), отначало Йоан Засмян не го видя. Но като му показа дядо Слави двете сини пролуки между клоните, просветващи точно на местата, където са разположени очите върху човешкото лице, щръкналите право нагоре вейки, които наподобяваха модната прическа на рошав хлапак, и стърчащата малко по-отпред тръносливка, заемаща на фона на дървото много сполучливо мястото на ентовия нос, Йоан Засмян силно се впечатли и тихо попита:
- Ама той защо е тук?
(В скоби ще отбележим, че изреченията на Йоан Засмян често започваха така – с едно паразитно „ама“, което може да се дължи на езиковата култура както на някой член на семейството, така и на някой голям или малък човек от детската градина).
- Аз помолих Зеления рицар – баща да ни го прати, за да ни пази от гагалюдието – отвърна дядо Слави, без да се замисля и без да си дава сметка каква буря щеше да се разрази по-късно във въображението на Йоан Засмян от тази бабина деветина.
- Ама ти си измисляш! – бавничко му отговори той, което не беше в неговия по начало припрян стил на говор и игра.
След известно време баба му Донка сподели пред дядо Слави, че Йоан попитал татко Тео откъде и как е дошъл у тях този ент. Тео решил да му каже истината, т.е. че ентът тука си е израснал, защото всъщност представлява една стара круша, която даже ражда дребни сладки плодове, макар и през година; Йоан обаче шумно възразил и уверено изтъкнал, че ентът бил изпратен при тях от Зеления рицар – баща, за да ги пази от гагалюгите. И даже извикал, чувайки как го прави дядо Слави:
- Гагалюги, ууууууууууууууууууу!
Йоан Засмян обаче в началото произнасяше не „ууууууууууууууууу“ като дядо си, а само едно протяжно „ааааааааааааааааааа!“, но след редица упражнения успя. Йоан Засмян не се задоволил с прагматичното крушоподобно обяснение на своя баща, но също така забелязал, щото и на татко Тео нещо не му се вярва, че ентът бил пратеник на Зеления рицар – баща; той несправедливо и неправилно си послужил с последния си аргумент, като изтърсил съвсем по гагалюгски:
- Глупчо!
Татко Тео се разсърдил не на шега, защото и друг път Йоан Засмян си позволявал да нарича така всички край себе си – и малки, и големи. Той леко му се поскарал и настоял да му се извини, обаче Йоан се засмял и отвърнал с риторичен въпрос, а после и сам си отговорил:
- Ама защо като кажа на баба и дядо: „Глупчовци!“, те се смеят, а тати се сърди? Защото тати е малко дете!
И така завършил този малък конфликт.
Когато на другия ден потеглиха с колата на тати Тео и мама Теди за София, Йоан Засмян царствено седна на своето столче и сериозно попита баща си дали е запалил фалюлете; после поиска да му пуснат рок, защото джазът не му хареса; накрая каза на мама Теди и баба Донка, че са глупчовци, защото те смятаха, че сега е моментът малко да поспи.
- Който не спи в автомобил, докато се вози, е глупчо! – намеси се за капак и дядо Слави, на което Йоан Засмян незабавно реагира с констатацията, че глупчовците вече са станали трима.
За баща му Тео пък остана правото пак да му се поскара за обидните думи и да изиска от него да се извини на засегнатите лица в автомобила. Тъй като знаеше много добре, че това няма да трогне Йоан Засмян, тати Тео изрече с доста строг и заплашителен тон:
- Иначе слизаш от колата и ще вървиш пеша до София!
