Защо Йоан е Засмян?
Защото се появи с усмивка на този свят. Така го видяха баба Донка и дядо Слави, когато им го показаха за пръв път в родилното отделение на Майчин дом през една стъклена витрина. Макар и само на няколко часа, Йоан бе се усмихнал широко с беззъба устица и силно затворени очички. Когато видя снимката му във Фейсбук, една приятелка на дядо Слави незабавно и остроумно го нарече Йоан Засмян – и този прякор така се хареса на всички, че му остана и до днес.
Това, разбира се, не означава, че Йоан е все усмихнат, напротив. Често пъти е много сериозен, особено когато си играе с десетките си автомобили, камиони, самолети, гаражи, влакове, релси, бариери и поцейски коли; или когато му натякват да се храни, защото „ей такова малко дете щяло да го надвие“; или пък го слагат да спи… А е достатъчно Йоан Засмян само да докосне възглавничката с глава – и моментално заспива. Но въпросът е да я докосне… В това отношение много добре се справя баба Донка. Тя успява с гальовен глас да убеди Йоанчо само малко да полегне в креватчето си, за да му почетяла баба Донка разказче или приказка от някоя книжка, и той бързо-бързо заспива. А като се събуди, не е кисел като лимон, както ако не е спал следобед, тъкмо обратното – усмихнат е и напълно заслужава прякора си Йоан Засмян.
До такава степен баба му Донка е успяла да го обсеби, че само като я види, Йоан Засмян твърдо заявява:
- Няма да спя, няма да спя!
Обаче като наближи времето за следобеден сън, става неспокоен, леко се изнервя, започва да прави обструкции на нейните предложения „само малко да си почетат книжка“ – а накрая се предава.
Ето защо веднъж, когато пътували с колата „Тайота“ към жилището на баба Донка в кв. „Бъкстон“, Йоан Засмян изведнъж си я представил с книжка в ръка как го подканя „само малко да си почетат“, та по някое време се провикнал от столчето си към татко Тео:
- Тати, завий надясно за баба Марги!
И даже го направил точно на мястото, където трябвало да се завие за ж.к. „Люлин“, където живеели баба Марги и дядо Ванко.
Баба Марги е другата баба на Йоан Засмян, тя е майка на татко Тео. Другият му дядо се казва Иван и Йоан е кръстен на него, само дето името му е модернизирано, или по-скоро – одревнено, за да звучи в духа на Светото писание, за което той още не беше чувал.
Ето един характерен случай, в който е замесен и дядо Ванко поради любовта на Йоан Засмян към шоколада.
Веднъж дядо Ванко отишъл у Йоан Засмян и донесъл голяма пазарска чанта, пълна догоре с плодове и зеленчуци – банани, ябълки, портокали, лимони, домати, краставици и прочия, и прочия. Не му носел обаче шоколад! И когато на другия ден баба Донка ей така, просто за да завърже разговор, а не от любопитство, го попитала какво му е донесъл дядо Ванко, Йоан Засмян троснато отвърнал без помен от усмивка:
- Нищо не ми донесе дядо Ванко!
Представяте ли си? Ето такъв е Йоан Засмян, който не винаги е усмихнат, както казахме по-горе, но въпреки това всички го наричат Йоан Засмян.
В скоба ще отбелегжа, че мама Теди и тати Тео не даваха на Йоан Засмян да яде много шоколад, защото от него той ставал нервен и дори понякога нощем сънувал страшни сънища, тъй като тогава викал насън. Ето защо те му даваха само малки парченца шоколад. На Йоан Засмян те му идвали напълно недостатъчно и той попитал веднъж татко Тео:
- Тати, защо правят шоколадите счупени?
Когато след време разбрал каква е работата, Йоан Засмян помолил мама Теди да му купи голям шоколад, за да го „изям целия!“…
Няколко дни след идването на дядо Ванко обаче, когато се прибрали след дълга разходка и много игри, Йоан Засмян поискал мама да му направи портокалов сок, защото явно не бил жаден само за вода, Но портокалите били свършили.
- Няма портокали – обяснила мама Теди на Йоан Засмян. – Ти нали не искаш портокали, а шоколад?
