Йоан Засмян и ресторантите
Йоан Засмян ходи на детска градина, но когато – например през август – има ваканция, се налага децата да остават вкъщи и някой от семейството трябвало да ги гледа, докато мама и тати са на работа. Така се случва и с Йоан Засмян. Тогава бабите и дядовците му идват у тях още от сутринта и остават чак до късно след обяд, докато мама и тати се върнат от работа.
Това доставя голямо удоволствие и на двете страни, защото баба и дядо попоглезват Йоан, а Йоан няма нищо против да му се поотпусне дисциплината. Пък той си има вкъщи толкова играчки, забавления и атракции, че не се и усеща как се изнизват часовете! Автомобили, камиони и мотоциклети, влакчета и релси, прелези, надлези и гари, паркинги и гаражи, сервизи и инструменти, дъска за рисуване, блокчета и моливи, книжки и топки, птици и животни – истински боеспособен арсенал, който не стои по рафтове и в кашони, а е разположени по целия под в детската стая и на човек му е невъзможно да отиде от вратата до балкона, без да настъпи някоя играчка.
Веднъж беше ред на дядо Слави да гледа Йоан Засмян вкъщи и той пристигна у тях в уречения час. В чантата си носеше шоколадово яйце и две фигури от една игра на БИЛЛА, които се полагаха на купувача, ако вземе от магазина стоки над определена сума. От една страна, не беше лесно в днешно време всеки път да се заделя такава сума, а от друга страна, при тези цени тя лесно се постигаше; добре, че на дядо Слави не му се налагаше много често да пазарува…
Същото правеха и в бензиностанциите на „Шел“, които предлагаха срещу закупуването на определено количество гориво – например два пъти по 25 литра – моторчета „Дукати“ на символични цени; а Йоан Засмян много харесваше мотори…
Пристигна дядо Слави у Йоанови, тати Тео отвори вратата, а Йоан Засмян стоеше в коридора – и цял светна като видя дядо Слави. Затова веднага хукна да тича из стаите и да подскача, което никак не се харесваше на съседите, които живееха под тях, но те проявяваха разбиране, защото Йоан беше още малък и те бяха съвсем наясно, че момче на такава възраст не може да върви, а умее само да тича и да скача.
Йоан Засмян не попита дядо Слави какво му носи, защото вече знаеше, че това не е учтиво и че като му дойде времето, дядо Слави сам ще му покаже и даде подаръка.
Тати Тео излезе по своята работа, а Йоан и дядо му седнаха на голямата маса в хола, където Йоан още закусваше. Закуската му се състоеше от сандвич с кашкавал без коричката на хляба и сокче със сламка. Като си доизпапка сандвича и допи сокчето, Йоан Засмян грабна една салфетка и си попи устните. Но дядо Слави взе салфетката и като я сгъна под формата на триъгълник, я подаде на Йоан и му обясни, че салфетката се сгъва по този начин, защото хем по-хубава става, хем по-удобно може да се използва. Йоан Засмян я погледна за миг и с тънка усмивка и тон на голям познавач заяви:
- Като в ресторантите!
Ако го чуеше страничен наблюдател, със сигурност би си помислил, че Йоан Засмян ежедневно обикаля по ресторантите. А това не е така, просто Йоан Засмян е много наблюдателен! Че няма завършени ресторантски навици и познания се разбира от следния случай.
Веднъж тримата – мама Теди, тати Тео и Йоан Засмян отишли на ресторант. Седнали на маса край витрина с изглед към булеварда. Тати Тео поръчал аперитиви, салати и сокче за Йоан, а също така и вечеря, като за Йоан поръчал кюфтенца и картофено пюре. Сервитьорката – младо и хубаво момиче – си записала поръчката и след няколко минути се върнала с първата й част.
Още не била направила и крачка обратно, Йоан Засмян видял, че кюфтенцата ги няма, и викнал колкото му глас държи:
- Ама ние нямаме какво да ядем!
Всички от съседните маси се засмели, включително и мама Теди и тати Тео, както и сервитьорката, която го погалила по главата и го успокоила, че скоро ще му донесе кюфтенцата.
А тати Тео му обяснил, че в ресторантите не се носи цялата поръчка наведнъж, защото хората първо пият аперитив, а после вечерят. Тогава като вечеряли вкъщи, Йоан искал първо да пият аперитив, а после да хапват.
