На П. К. Яворов
Разбити бяха всички чети
на жаждата
за свобода.
Войводите измряха с клетви
по македонските бърда.
Затвори любовта безшумно
обречените си очи
и трябваха съдбовни думи,
с които
да я премълчи.
Кой знае, може би отдавна
при него бе дошла нощта:
от времето
на ярка слава
и ненаситна самота.
Да счупим траурната котва
на този кратък епизод
между куршума на живота
и края на един живот!
Поетът може да е сляп,
низвергнат,
неразбран,
невинен.
Но никога – дотолкоз слаб,
че да не може
да загине.
