Когато се разраства заплахата от коронавируса в цял свят и всички търсят форми за ограничаване на заразата и за спасяване на заболелите, животът на хората, общуването и пътуването, другите проблеми сякаш отиват на заден план… Но у нас отдавна съществува друг вирус, който поразява съзнанието на човека и се разпространява масово, въпреки мерките за защита на българската свобода и независимост, въпреки правото на избор в демократична и правова държава. Вирусът на неорусофилството, подобно на неоосманизма е резултат от имперските амбиции и тежкото историческо наследство на Балканите. Но за разлика от времето, когато тези две доктрини се зараждат, днес те не са враждуващи, а нерядко са сближени от общи интереси и геополитическа лакомия.
Изключително точно и аргументирано са посочени характерните черти на русофила в блога kordon.blog.bg/politika/2013/06/09/zashto-rusofilstvoto-e-bolest-i-priznak-za-nacionalno-predat.1118458
Ето един цитат от него: Без съмнение русофилството е тежко психично заболяване, което е практически неизлечимо дори и с помощта на силни медикаменти и активно психиатрично лечение. Как, освен като патологичен случай, може да бъде диагностицирана сляпата привързаност и преданост към Русия, при положение, че тази страна значително изостава от развития свят в икономическо, политическо, научно, техническо, духовно и културно отношение и се намира в някакво неопределено състояние на неофеодализъм, съчетан с елементи на примитивен капитализъм в най-гротескните му форми? Как другояче, освен като болест, може да бъде окачествено боготворенето, идеализирането и издигането в култ на един народ, който няма вътрешни сили и интелектуален потенциал да се самоорганизира, който няма дисциплина и чувство за отговорност, който няма трудови и хигиенни навици, който не може да стопанисва и използва ефективно природните си ресурси, който въпреки огромните си и неизчерпаеми подземни и надземни богатства живее скотски?
Русофилите са хора, които практически не познават обекта на своето обожание. Ако имаха реална представа за действителното, изчистено от емоции и митология състояние на руското общество и за руската история, те никога не биха изпадали в такова умопомрачително идолопоклонство. Но не би!
Русофилите доброволно се самозалъгват като си затварят очите за гигантските проблеми на руския народ – за ниския жизнен стандарт; за несъразмерно ниската продължителност на живота на руските мъже в сравнение с тази на европейците; за бедствието, което представлява алкохолизмът; за високата детска смъртност; за слабата производителност и анемичната икономика; за колосалното разхищение на националните ресурси; за неизмеримата корупция; за неспособността ефективно да се използват природните дадености и богатства; за чудовищното незачитане на човешките права и достойнство; за потъпкването свободата на словото; за ужасяващите престъпления и злодейства, извършени от руснаци срещу руснаци в различни периоди от историята им; за убийствата на неудобни журналисти; за репресиите срещу политическите опоненти; за трагичното състояние на руското здравеопазване с плъховете в болничните заведения; за полуфеодалните порядки и хищническия капитализъм, на които са подложени руските граждани и за много други недостатъци и нещастия на руския социум.
Следователно, русофилът е човек, който драговолно е пожертвал своя интелект в името на сляпата и безусловна вяра в една лъжлива, изкуствена басня, и който е готов, подобно на религиозните фанатици, да я защитава с цената на безумни престъпления, включително и срещу родината си. Защото фанатизмът, незвисимо от предмета на преклонението му, винаги означава интелектуална слепота, която от своя страна е предпоставка за несправедливости и злодеяния. Ето затова русофилството не само е болест – то е и извънредно опасно, защото доверчиво и заслепено обслужва чужди сили, които откровено вредят на българските интереси.
Защо трезвомислещите и добре информираните хора у нас са обвинявани в русофобия от русофилите. Но това са личности, които не мразят руския народ, неговата култура и неговите научни постижения. Точно обратното, това са хора, които съчувстват на живеещите етноси в днешна Русия за условията, в които са принудени да съществуват. Тези т. нар. русофоби не отричат заслугите на Русия и СССР за разгрома на Османската империя и хитлерофашизма. Но днес в политиката има други реалности. Нека си припомним, че неотдавна именно човекът на върха в Москва Горбачов в договорките си с Рейгън, без да ни пита, определи бъдещата принадлежност на България към западната сфера на влияние и извън руското господство. А днешните ръководители на Русия търсят реванш, искат отново да командват и решават съдбата ни.
Не случайно усилията на днешната путинистка пропаганда са в сферата на някои от най-важните сектори на обществения ни живот. Ще си позволя да кажа, че това са енергетиката, военната и нефтопреработвателната индустрия и медиите. Доминирането на путинистката информационна позиция в повечето български медии е очевидно. Твърди се, че това не е по убеждения на професионалните журналисти, а е добре подплатено финансово. Ако това не е така, значи професионалната ни журналистика се разминава тотално с националните интереси на българските граждани, като им внушава неверни и фалшиви представи за политическите процеси и събития.
Показателен е случаят с талантливия български белетрист и публицист Светослав Нахум, който само за един разказ, дал името на новата му книга „Бягство от Крим“ и за отзвука от този разказ, бе принуден от агресивни путинисти да напусне Съюза на българските писатели. Това не сломи Нахум, който се оказа ерудиран д-р по правни науки, не само майстор в областта на прозата. И той продължи да отстоява хуманната си и нравствена позиция в защита не само на деокупацията от страна на Русия на Крим и части от Донецка и Луганска области на Украйна, но и да пледира в една телевизия и в Интернет за правото да защитава унизените и оскърбените от руското оръжие и влияние. Последва скандал и в ръководството на Българския ПЕН център, чийто член е Светослав Нахум. В опита си да убеди своите колеги да приемат декларация против руската агресия и в защита на жертвите от нея, Нахум бе подкрепен само от неколцина свои колеги. Останалите, обезпокоени, че трябва да изразят публично гражданската си позиция, побързаха да търсят начини да игнорират Св. Нахум не само от ръководството на ПЕН, но и като член на тази международна писателска организация, чиито хуманни цели са формулирани в нейната Харта. Оказва се, че не Нахум, а неговите опоненти не спазват изискванията на Хартата на международния ПЕН, която гласи:
Цели на организацията са:
- да се подчертае ролята на литературата в развитието на взаимното разбирателство и световната култура;
- да се бори за свободата на изразяване, както и да действа като силен глас от името на репресираните писатели, хвърлени в затвора и понякога убивани заради техните възгледи.
Организацията ПЕН-клуб е най-старата организация за защита на човешките права и най-старата международна литературна организация. Първоначално организацията обединява „поети, есеисти и романисти“, но сега включва писатели от всякакъв вид литература, като журналисти и историци.
Структура на ПЕН-клуб
Организацията ПЕН-клуб е със седалище в Лондон и се състои от автономни центрове в над 100 страни по целия свят, които са отворени за квалифицирани писатели, журналисти, преводачи, историци и други, които са активно ангажирани във всеки клон на литературата, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата или религия.
Президенти на ПЕН-клуб са били Алберто Моравия, Хайнрих Бьол, Артър Милър, Марио Варгас Льоса, Хомеро Ариджис и Иржи Груча.
ПЕН-клубът е неправителствена организация в официални консултативни отношения с ЮНЕСКО и специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН.
Харта на ПЕН-клуба
Литературата, независимо от националността и произхода си, не познава граници и трябва да остане като обща валута между народите, независимо от политическите или международни катаклизми.
При всякакви обстоятелства, и по-специално по време на война, произведенията на изкуството и библиотеките, са наследство на човечеството като цяло, и трябва да бъдат оставени недокоснати от национална или политическа страст.
Членовете на ПЕН-клуба трябва винаги да използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите, и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите, и национални вражди, и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света.
ПЕН означава да се спазва принципа на безпрепятствен пренос на мисълта в рамките на всяка нация и между всички народи, и членовете обещават да се противопоставят на всякаква форма на потискане на свободата на словото в страната им или към тяхната общност.
ПЕН-клубът декларира подкрепата си за свободната преса и се противопоставя на произволна цензура в мирно време. Смята, че е необходимо на света да се постига по-високо организиран политически и икономически ред, и затова е наложително да може да прави критика на правителства, администрации и институции. И тъй като свободата предполага доброволно ограничение, самите членове обещават да се противопоставят на такива злини на свободната преса като невярна публикация, умишлена лъжа и изопачаване на факти за политически и лични цели.
А ето и предложената
Декларация
на Българския ПЕН-Център, София
Автор: Светослав Нахум, писател, член на УС на ПЕН-Център България
Българският ПЕН-Център, в качеството си на част от международния ПЕН, организация, призвана да защитава пацифизма, свободата на словото, правата на човека, свободата на изразяване и свободата на съвестта, заявява:
1. Категорично се противопоставяме на хибридната информационна война, водена от Кремъл срещу България;
2. Осъждаме всеки опит на режима на президента на РФ В. Путин да подменя българската история и логиката на мислене сред обществото;
3. Настояваме за изчистване на медийната среда в България, която според нас е изключително замърсена от руски и про-руски информационни източници, фалшиви новини и пропаганда – политика на объркване на съзнанието, целенасочено провеждана от ядрата, клетките, трансмитерите и апологетите на руската инвазия в България;
4. Възпротивяваме се на всеки опит от страна на всеки един български политик или общественик да поставя страната, регион от нея, медия или обществена група в зависимост, обвързаност или тактико-стратегическа насоченост, водеща към отклоняване на Р. България от нейния демократичен курс на развитие и от евроатлантическата ценностна система и пришиването й към т.нар. „евразийски проект“, който всъщност цели възстановяването на СССР под нова форма;
5. Отхвърляме евразийските ценности, при които свободата на словото бива потискана, репресирана и убивана системно и безкомпромисно, като последните ярки примери се наблюдават от целия свят в съвременна Русия;
6. Българският ПЕН не приема евразийските системи, където инакомислещите биват бити и арестувани (понякога по над 1000 души на ден, например в Москва), където се арестуват журналисти и творци, където се забраняват вестници, телевизионни канали, информационни сайтове и социални платформи, и където не се зачитат нормите на международното право;
7. Българският ПЕН, като организация, следваща принципите на хуманизма, осъжда категорично окупацията на Крим, агресията в Донбас и репресиите там, настоява за незабавното освобождаване на арестувани или осъдени украински творци, журналисти и граждански активисти, репресирани от страна на режима в Кремъл;
8. Българският ПЕН си дава ясна сметка, че в настоящата ситуация всеки глас, идващ от гражданското общество и гражданските организации е жизненоважен за опазване на свободата на словото в България и нейния демократичен избор, направен преди 30 години;
9. Българският ПЕН категорично отхвърля опитите на РФ да бъде оправдаван тоталитарният режим в България 1944-1989г., както и да се премълчават фактите за репресиите и унищожаването на писатели, поети, драматурзи, художници, журналисти, интелектуалци, творци, учени, лекари – премълчаване, което вече 30 години буквално трови образователната система, а оттам и цялото общество;
10. Българският ПЕН осъзнава особено високата си отговорност по отношение на процеса на просвещение, отречение и очищение, които са единственият възможен начин за ефективна декомунизация и дерусификация на страната ни и за нейното пълноценно присъствие и развитие като част от системата на свободния свят;
11. Българският ПЕН вярва, че свободата е висша обществена и индивидуална ценност и в цялата си дейност оттук нататък ще отстоява демократизма, гражданствеността и неприкосновеността на общонационалния интелектуален интерес като част от световната система на хуманизма, която именно е основата на развитата човешка цивилизация;
12. Ние в ПЕН – писатели, есеисти, новелисти, преводачи, журналисти, драматурзи, вярваме, че не е достатъчно да се противопоставиш на злото само чрез исторически произведения, обрисуващи отминали периоди. Ние вярваме, че най-ценното за интелектуалеца е да се противопостави на злото тук и сега.
Български ПЕН Център
София, 19 февруари 2020 г. – денят, в който преди 147 години България загуби своя един син – Васил Левски, радетел за истинско освобождение, а не окупация от друга империя.
Тази декларация е отхвърлена от мнозинството в българския ПЕН.
Отлагащите се заседания на ръководството на българския ПЕН заради коронавируса и отминаващото време само задълбочават конфликта между писатели, които години наред се стремят да се изявяват и на изток, и на запад, но за разлика от Светослав Нахум, когато трябва да се отстояват хуманни и нравствени принципи, по които международното право е категорично, предпочитат да мълчат или да не си развалят спокойствието. Но след скандал позициите се оголват, а истината за мнозинството в Пен-клуба е грозна и жалка.
Радослав Георгиев
Излиза, че не Нахум, а ръководството на ПЕН център – България и голяма част от неговите членове не спазват устава на организацията, т.е. ослушват се като свине в царевичак.