В днешното либерално-левичарско време, когато световният мързелиат иска лежешката да си живее животеца, коронавирусът се оказва единственият структуроопределящ фактор, който е в състояние да пробуди и принуди человечеството да се захване с обществено полезен труд, вместо да се търкаля по граници, площади и социални бюра за някакво подаяние.
Наред с лечебната безработица (любима, впрочем, на мързелиата) и благородната конкуренция, икономическата принуда си остава мощен стимул за търсене на поминък от страна на незадоволения с помощи мързелиат.
Същевременно необходимостта от самотно съществуване (най-много по двойки) и строгото ограничаване на публичните прояви (от представления и концерти до купони и тържества) най-накрая ще принуди голяма част от лъжеарта да преосмисли житейската си стратегия и да потърси по-подходяща форма на реализация.
Огромните тълпи мързелиат, които безконтролно кръстосваха планетата под благовидния предлог, че търсят по-добър живот (разбирай – повече лежачка срещу по-голяма цоциална помочь), сега ще бъдат спирани и връщани поголовно в собствените си държави, за да се захващат за работа – без никакъв гювеч повече.
Старата сентенция, според която злоупотребата не премахвала употребата, вече е тотално компрометирана. Либералната демокрация този път не успя да намери навременен и адекватен отговор на хилядите злоупотреби с демократичните и хуманни ценности, изградени през столетията, та затова се налага бой през пръстите на милиардите наглеци, наводнили планетата през последния век, за да я лапнат като „син“ портокал, както я бе нарекъл един френски поет.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че мързелиатът е разпространен само извън пределите на Европа. Напротив, той е препълнил до козирката и бившите социалистически страни, особено онези от тях, доминирани в някаква степен от Русия и православието; в тези страни броят на комунистите, ченгетата и другите тарикати е толкова несъразмерно голям (на глава от населението), че нищо не е в състояние да ги накара да работят – там заниманията с разните изкуства, например, са напреднали до такава степен, че дори щатският БВП не би могъл да ги издържа повече от два месеца. С това не искам да кажа, че няма хора, отдадени на изкуството, но те съществуват, без да се оплакват непрекъснато.
Затова бях написал следната славиграма:
„На комуниста полутиката
е да бяга от мотиката.“
А то не става дума само за комунисти, а за всякакъв мързелиат. Какво ви говорят пустеещите земи, от една страна, и голямата безработица, от друга?
Да не говорим, че има една готованска порода, за която народът ни е рекъл, че „рало не държи“.
Всяка лично произведена глава кромид лук е неоценимо оръжие срещу всякакви вируси, освен че е първокласен биопродукт.
И така нека си признаем:
само
коронавирус може да спаси човечеството от диктатурата на человечеството.
