КАНДИДАТУРА
Живях разхвърляно и с хъс -
без маска, режисьор, котурни.
Животът ми бе среден пръст
в муцуната на конюнктурата.
В музея на един поет
бях проумял къде е драмата:
талантът е роден с късмет,
от който копче даже няма.
И затова е разкопчан
животът му – съвсем до голо.
Той зъзне в каменния храм,
не съжалява и не моли.
Тук няма място за сръдня -
отдавна е направен изборът.
Или си мост, или стена.
А другото е конформизъм.
Затуй не е случаен гост
и участта му е заслугата:
безсмъртен като римски мост,
по който да прелитат другите.
