В днешното (за кой ли път) време разделно, все още далече от есента, пак настана време за броене на пилци. Впрочем, аз не си падам по броенето на пилци, както правят добрите стопани. Преди десетина години написах и качих в блог.бг (15.07.2011) стихотворението
АМПЛОА
В тази драма по правило
всеки има стена.
Всяка роля е главна,
ако струва сама.
Кой излиза на сцената,
за да бъде отпред?
Есенното броене
не е мой мироглед.
Нека друг компенсира
идеал с урожай;
все едно да избираш
между Авел и Каин…
Който не се скатава,
сам си е драматург:
същият не остава,
но и не става друг.
Стига му амплоато
да играе почтено
думата на стената,
дето гръмва навреме.
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2011/07/15/amploa.783662
А години преди това, още като студент или малко по-късно, написах стихотворението „Битие“, което вкючих в първата си стихосбирка („Перо от огъня“, 1989).
БИТИЕ
Повяхна въздухът и рухна мостът,
по който бавно си замина лятото.
Небето погрозня и се износи,
ръждяса
руното на планината.
Събраха мравките
зрънцата на живота,
щурецът пак със пръст в уста остана
и тръгна бос по вратните да хлопа
с изтърканите песнички на рамо.
Цигулката скрибуца ли, скрибуца…
Връз покрива на толкова копнежи
брои пилчарят своите сполуки,
затънал в керемидите до глезен.
А жеравите впиха острието
на стародавния си плуг в простора;
настрои си цигулката щурецът –
ще го одумат,
пък ще му отворят.
И аз ожънах и наточих плуга,
подпалих сам бодливото стърнище,
обърнах сам брадясалата угар.
А на пазара не отнесох нищо.
Тогава бях на 33 години, сега съм на 66.
Натрупах много опит, знания и печал, познанства и приятелства. И много раздели, разминавания, разочарования и конфликти! По различни причини, но най-вече политически и идеологически.
За да ги определя, се наложи да измисля нови понятия и словосъчетания като „лява антилигенция“ и „десен снобариат“. Оказаха се верни, уви. (А може и без „уви“!)
Сега отново. За пореден път. Пак е време разделно, пак се появиха лакмуси, които да определят кой какъв е в кооридатната ми система:
Вляво – роби
Вдясно – сноби
По средата – дроби.
Не съжалявам за това. Както казва „колегата“ и мой бог Оскар Уайлд, „по-добре сам, отколкото в лоша компания“.
Радвам се обаче, че много стойностни и талантливи хора от врмеме оно, както и от по-ново и най-ново време, ми останаха съмишленици.
Гордея се с тях!
Поетите Иван Вълев, Тодор Чонов, Максим Максимов, Любомир Захариев, Рашел Леви, Илеана Стоянова, някогашният депутат от СДС и днес евродепутат Александър Йорданов, депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски, с когото сме приятели от първите демократични години, когато членувахме в Демократическата партия, претърпяла множество сътресения и разломи, журналистът и публицист Иван Ибришимов, писателят Светослав Нахум, обществениците и творци Фанна Коларова, Зденка Тодорова, Данчо Хаджиев, Нели Бенбасат, познатите „непознати“ от Фейсбук, които са стотици и няма да изброявам имената им, защото може да пропусна някого, а не искам (те са в приятелската ми листа от години!), политикът Иван Сотиров, художникът Георги Веснаков и много, много други!
Да сте ми живи и здрави!
Времето е наше!
