Иван Карастоянов, експерт по киберсигурност
С повече от половината от нейните 1, 4 милиарда души онлайн, най-гъсто населената страна в света е дом на множество кибершпиони и хакери. Всъщност Китай вероятно е откраднал повече тайни от бизнеса и правителствата, отколкото всяка друга страна.
Прикритият шпионаж е основната китайска киберзаплаха за САЩ Докато от време на време идват разрушителни кибератаки от Китай, онези, които причиняват явни щети, като унищожаване на данни или причиняване на прекъсвания на електрозахранването, са по-чести от другите най-големи държавни заплахи – Русия, Иран и Северна Корея.
Но китайската киберагресия към САЩ се развива. Преди техният шпионаж да се превърне в сериозна заплаха, китайските хакери провеждаха разрушителни кибератаки срещу САЩ и други страни.
Чрез „чипове шпиони“ в дънни платки, произведени в Китай, военното разузнаване в Пекин осъществява шпионска дейност в Съединените щати. Това съобщава „Блумбърг“ в дълго разследване, чиито твърдения замесените компании отричат, но не и 17 събеседници на агенцията, които работят в някои от компаниите, нито настоящи и бивши представители на американските власти.
Става въпрос само за част от дънните платки, а следите водят към доставчика на части и водещ в света продавач на този компонент Super Micro Computer Inc., регистриран в Силициевата долина. Тази компания, която работи актимно с доставчици от Китай, е имала над 900 клиенти в 100 държави към момента, в който са открити следи от шпионажа.
Служители на „Амазон“ и „Епъл“ открили такива чипове в дънни платки. Те били поставени така, че да могат да получат достъп от разстояние до паметта на компютрите. Така според „Блумбърг“ китайските действия са засегнали близо 30 американски компании.
За „Амазон“ всичко започва с придобиването на орегонски стартъп на име Elemental Technologies, който произвежда софтуер за компресиране и форматиране на видео и е използван за онлайн стриймига на олимпийски игри, връзка с Международната космическа станция е предаване на видеоданни от дронове към ЦРУ.
По това време „Амазон“, подобно на Elemental, вече изпълнява обществени поръчки – облачната ѝ услуга Amazon Web Services например изгражда облак с висока степен на сигурност за ЦРУ. При придобиването на Elemental обаче външната компания, която анализира сигурността на стартъпа, открива проблеми в сървъри, които са ключов продукт на компанията и които се сглобяват от Super Micro Computer Inc.
Микрочипът в дънните платки, използвани за сървърите, не е по-голям от оризово зърно. „Амазон“ докладва на американското правителство и информацията се оказва опасна за Вашингтон – сървъри на Elemental например могат да се открият в министерството на отбраната. А при това Elemental е само един от стотици клиенти.
Разследването, което започва и продължава до днес в свръхсекретни условия, показва, че извършителите на атаката имат чрез чиповете достъп до която и да е мрежа, с която устройствата могат да се свържат. Източници, запознати с въпроса, твърдят, че разследващите са намерили мястото, където микрочиповете се появяват в дънните платки – това се случва в самата фабрика в Китай.
„Атака срещу целия свят“
Хардуерните атаки се правят трудно, но изглежда в случая на Китай са възможни, стига компютърното оборудване да се промени още във фабриката (както предпочита Пекин), а не по пътя към клиента (както работят САЩ според документите на Едуард Сноудън). За Китай това не е тежка задача, тъй като в страната се произвеждат според някои оценки 75% от мобилните телефони и 90 на сто от компютрите. Все пак за подобна атака са нужни обширни познания за дизайна на устройството и възможности за достъп до компнентите още във фабриката пише „Блумбърг“.
В конкретния случай, според разследващите, чиповете са добавени от специално звено на Народната освободителна армия (въоръжените сили) на Китай. Сред засегнатите клиенти е била най-ценната компания в света, „Епъл“, която планирала поръчка на 30 хиляди сървъра за нова глобална мрежа от центрове за данни. Според високопоставени източници от компанията обаче „Епъл“ прекъснала връзките си със Supermicro през 2015-а по несвързани със случая причини. Според високопоставени служители на компанията тя съобщила на Федералното бюро за разследване, че има проблем, свързан със сървърите, но дори на вътрешнокорпоративно ниво не разгласявала какво точно е открила.
И „Амазон“, и „Епъл“ твърдят, че не са имали никаква представа за случващото се. Властите в Пекин пък обясняват за „Блумбърг“, че Китай също е жертва на кибератаки. Високопоставени правителствени служители – както действащи, така и бивши – обаче твърдят, че още преди няколко години „Амазон“ е сътрудничила на разследването, започнало по случая.
Същевременно последиците от атаката още се забелязват – например компютърният и мрежови хардуер е в списъка в вносните мита върху стоки от Китай, обявен от администрацията на президента Доналд Тръмп, пише агенцията.
Агенцията разказва и че Supermicro, която има силна връзка с Китай (по-голямата част от персонала ѝ в Сан Хосе са китайци и тайванци), е нещо като „Майкрософт“ в хардуерния свят според бивш представител на американското разузнаване, запознат с бизнес модела на компанията. „Атаката срещу дънните платки на Supermicro е като атака срещу „Уиндоус“. Като атака срещу целия свят,“ обяснява той.
Пекин разполага с цяла мрежа, в която са въвлечени държавният апарат, армията и гражданите, за кражба на технологични тайни от Запада.
Една цел обединява в продължение на десетилетия китайските университети, компании и военните: кражбата на тайните от Запада. Това допринася за развитието на китайската икономика и армия, но нанася вреди на другите държави. Например САЩ ежегодно губят трилиони долари. През май 2014-а американското Министерство на правосъдието заведе дело срещу петима китайски военни хакери от Подразделение 61398, което се занимава с индустриални кражби.
Военните хакери са само част от системата. Организации из цял Китай играят ролята на „центрове за трансфер на технологии“: обработват откраднатата информация и използват наготово разработените вече чужди технологии. Официалните китайски хакерски програми улесняват кражбата на технологии. В цялата схема участват правителствени чиновници, военни, учени и бизнесмени от цялата страна. Западните медии често съобщават за поредните китайски кибератаки и за кражба на технологии, но тези информации не показват истинския мащаб на хакерските нападения и на индустриалния шпионаж, извършван от Китай.
„Публично се съобщава само за част от кражбите. През 2014-а много от случаите, свързани с изтичането на информация, са свързани с компании, занимаващи се с търговия на дребно, от които са откраднати личните данни на клиентите им“, казва Кейси Флеминг, изпълнителен директор на компанията BLACKOPS Partners. Фирмата му следи хакери и шпиони, които събират информация за големите американски фирми. Според него „стотици компании не съобщават за изтичане на информация, тъй като това вреди на репутацията им, или още по-лошо, не се замислят, че крадат технологиите им“. Само в последната година BLACKOPS отчита десеткратно увеличение на активността на шпионите и хакерите, които крадат информация от компаниите. Флеминг прогнозира, че ситуацията ще се влошава: „Според наши оценки американските компании и икономиката на САЩ ежегодно губят по 5 трилиона долара, или 30% от БВП на САЩ, ако се изчисли цялата стойност на откраднатите иновации.“
Много източници
Системата за кражба на технологии обхваща почти всички сфери на китайското общество, казва Джош Вандер Вин от компанията SpearTip, която се занимава с киберконтраразузнаване. Той е бивш спецагент на американското военно контраразузнаване. В продължение на десетилетия се е занимавал с разследвания на разузнавателни операции, извършвани от чуждестранни шпиони. „Китайското правителство има пръст в много от местните индустрии“, казва той и добавя, че за кражбата на технологии се използват трансферни центрове, кибератаки и научни програми в американските университети.
Създаването на цялостна програма за кражба и обработка на чуждата интелектуална собственост изисква големи разходи, инвестицията обаче се изплаща чрез крайния резултат. Много често китайски стоки, създадени на базата на откраднатите технологии или дизайн, се изнасят в САЩ, където са два пъти по-евтини от оригиналния американски продукт. „За кражбата на тайни китайците влагат много време и привличат доста хора“, казва Вандер Вин. „Това обаче е малка част от разходите и времето, което е необходимо за дадена разработка.“
Всяка организация, в която има звено на Китайската компартия, „може да провежда разузнавателни или военни операции“, казва Ричард Фишър, старши сътрудник в Международния стратегически център. Чужденците неправилно разбират термина „държавна компания в Китай“. В почти всички фирми има партийни чиновници, казва клиент на BLACKOPS, който прави бизнес с Китай. „Всяка компания, която има над 50 души персонал, разполага с лице за връзка с правителството – това е по закон“.
Китайски и съветски подход
Кражбите на технологии привличат голямо внимание от страна на обществото. Малко хора обаче знаят какво се случва с откраднатата информация. За да се разбере как работи тази система, трябва да се върнем назад във времето. Този феномен възниква по времето на Студената война и отношенията между СССР и Китай. Източник, запознат с китайската система за кражба на технологии, разказва как тази система се развива. Идеята е заимствана от СССР, но властите в Пекин радикално я променят, за да я приспособят към нуждите на изоставащия в технологично отношение Китай.
Ако съветски шпионин краде технология от американците, например камера за разузнаването, той я предава в изследователска лаборатория, където съветските инженери се опитват да направят нещо подобно. Ако вече споменатата хипотетична камера попадне в ръцете на китайски шпионин, той, както и съветският му колега, ще я предаде в изследователски център. Китайските инженери обаче, за разлика от съветските, не се опитват да я възпроизведат. Те се снабдяват с първия модел на този вид камера, а след това се сдобиват и със същата камера от по-ново поколение. Тогава изпращат студенти в чужбина за обучение и работа в съответния отрасъл на индустрията. По този начин получават основни знания и технологии. Затова когато китайците започват да създават чуждестранни устройства чрез т.нар. обратно инженерство (бел. ред. – процес по преоткриване и възстановяване на технологичните принципи и механизми, по които е създадена дадена машина, програма и т.н.), те веднага могат да забележат какви подобрения и изменения са направени в сравнение с технологията, използвана при по-стария модел. Според източника ни китайският подход е значително по-ефективен и рентабилен от съветския.
Центрове за трансфер на технологии
Китайската система за обратно инженерство днес има доста по-големи мащаби, отколкото по времето на Студената война. Първоначално тя има чисто военно предназначение, но вече прониква във всички сфери на живота. Сами по себе си откраднатите индустриални тайни са безполезни, докато не се използват в обратния инженеринг. С тази дейност се занимава голяма мрежа от „центрове за трансфер на технологии“.
„В нито една държава няма подобно нещо“, разказват Уилям Ханас, Джеймс Малвенън и Ана Пуглиси в книгата си „Индустриалният шпионаж в Китай“ (2013). „Тази система е огромна, в нея работят много повече хора, отколкото в китайските научни центрове за разработка на собствени технологии. Става въпрос за мащабна система, която следи чуждестранните технологии, опитва се да се сдобие с тях на всяка цена и ги използва за производството на оръжия и конкурентоспособни стоки“. Според авторите на книгата в Китай днес има 202 такива центъра. Те включват държавната администрация, отговаряща за връзките с чуждестранни експерти; Отдела за наука и технология към Агенцията за китайците в чужбина и Центъра за трансфер на технологии към Източнокитайския научен и технологичен университет.
Тези организации не крият с какво се занимават. Те изпълняват няколко задачи: обработка на откраднатата информация, създаване на съвместни изследователски проекти с учени от чужбина и на програми за китайски студенти, които учат зад граница. Икономическият ръст на Китай се дължи на системата за „минимални инвестиции в науката чрез поглъщане на чужди постижения. А по това време светът мълчаливо наблюдаваше и нищо не предприемаше“, се казва в книгата. Авторите й отбелязват, че китайските власти нямаше да могат да осъществят икономическата трансформация на страната „без евтин и неограничен достъп до технологиите на другите държави“.
Този извод е направен и в доклад от 2010-а на Агенцията за предотвратяване на заплахите за националната сигурност на САЩ. В него се казва, че модернизацията на китайската армия „силно зависи от инвестициите в научна и технологична инфраструктура, както и от доставката на съвременни оръжия от чужбина“. В доклада пише, че китайската система за кражба на технологии е уникална, тъй като дава свобода на действие на „изследователските институти, корпорациите и другите организации, които разработват собствени схеми за събиране на информация според своите потребности“.
Алчните военни
Специална роля в кражбата на технологии има Народната освободителна армия на Китай. Военните са длъжни да погасяват част от разходите си и затова в продължение на десетилетия имат нужда от външни източници на средства. Това превърна високопоставените военни в едни от най-влиятелните хора в Китай. Според книгата „Икономическите дилеми на Китай през 90-те години“ армията използва за изследователските си програми външни източници на доходи: „Държавният бюджет покрива само 70% от разходите. Армията е длъжна сама да погаси останалото и да потърси допълнителни средства за модернизацията си.“
В Китай разликата между държавни и частни компании, военни и цивилни лица е много неясна. Доста висши военни заемат високи постове в държавните компании, а също така и в органите на компартията. По време на управлението на настоящия лидер на страната Си Цзинпин „огромен брой висши кадри от военнопромишления и космическия комплекс преминават в партийните органи или в регионалната администрация“, се казва в доклад на фондацията „Джеймстаун“ от септември м.г.
Бившият лидер на компартията Цзян Цзъмин реформира тази система в края на 90-те години, когато военните имаха пълен контрол върху големите компании. Реформата се състоеше само в предаването на контрола от военните на шефовете на фирмите. „Седяха като в „Кръстникът“ и обсъждаха кой за какво ще отговаря“, разказва Уилям Триплет, който е бивш старши съветник в Комисията по външни отношения към Сената на САЩ. Т.нар. реформа предаде системата от военните в ръцете на държавата. Така високопоставени военни офицери и партийни чиновници се сдобиха с доста акции от компаниите. Паралелно с това те можеха да продължават да растат във военната си кариера.
Китайската армия поддържа „около 2000-3000 подставени компании в САЩ. Основната цел за съществуването им е да крадат американски технологии“, заяви през 2005-а Лайза Брънсън, която е помощник зам.-министър на отбраната, отговаряща за въпросите, свързани с технологичната безопасност. Бившият зам.-шеф на контраразузнаването във ФБР съобщи, че китайските власти имат 3200 компании в САЩ, които се занимават с кражби. Това става ясно от доклад от 2010-а на Агенцията за предотвратяване на заплахите за националната сигурност на САЩ.
Държавното ръководство
Държавата поощрява индивидуалната инициатива в кражбата на индустриални тайни и осъществява стратегическо ръководство. „Програма 863″ е пусната през март 1986-а по време на управлението на Дън Сяопин. Първоначално тя е насочена към 7 сектора: биотехнологии, космос, информационни технологии, лазерни технологии, нови материали и енергетика. През 1992-ра програмата е обновена и в нея са включени телекомуникации, а от 1996-а фигурират и морски технологии. Съществува и програма Torch, чиято цел е създаването на високотехнологични търговски предприятия; „Програма 973″ е за научни изследвания, „Програма 211″ е за „реформиране“ на университетите; има и множество програми, чиято цел е да върнат в родината обучени в чужбина кадри“, се казва в книгата „Индустриалният шпионаж в Китай“.
„Всяка от тези програми подчертава колко е важно сътрудничеството с чужбина, за да се запълват липсите в технологично отношение“, отбелязват авторите. Китайските власти се стремят да връщат обучените зад граница китайци, за да помагат за развитието на технологиите в родината или да предават информация, която са получили по време на работата си в западните компании.
„Проект 863″ разполага с библиотека, съдържаща 38 млн. статии от открити източници и около 80 бази данни. В тях има „над 4 терабайта информация“, като повечето е събрана от американски, японски, руски и британски публикации, както и от военни доклади.
Тайнствена организация
Китайският режим стои начело и на индустриалния шпионаж. Няколко източници споделят, че съществува тайна организация в китайските въоръжени сили. Силната организация, която се занимава с икономически шпионаж, е „Институт 61″.
Връзките имат ключово значение за издигането по стълбицата на властта в Китай. Ван Цзянсин, който е ръководител на „Институт 61″, е много влиятелна фигура. Той е син на Ван Чжън, който оглавяваше разузнаването по времето на Мао Цзедун. Ван Чжън има трима сина, като и всичките заемат високи постове. Смята се, че един от синовете на Ван Чжън е ръководител на подразделението, което охранява лидера на Китай в централата на компартията. Племенникът Ван Лей Лей е изпълнителен директор на една от най-големите финансови компании. „Това семейство контролира цялата комуникационна система“, казва източник, като отбелязва, че фамилията има влиятелни връзки и в армията.
Ван Цзянсин е начело на хакерите в Генщаба. Имената на много от военните хакерски групи в Китай започват с 61. Има поне 11 групи от Трето подразделение на Генщаба, които в името си съдържат 61, се казва в доклад на института Project 2049. Петимата хакери, които са дадени на съд в САЩ през 2014-а, са част от „Подразделение 61398″.
Не е възможно думите на източника да бъдат проверени. Допълнителни проучвания за тази загадъчна организация не дават резултат. Източникът ни помоли да не разкриваме името му, защото „няма да мине и седмица, и ще бъда мъртъв“. Друг източник, високопоставен анализатор от разузнаването, прекрати телефонен разговор веднага след споменаването на Институт 61.
При споменаването на тази организация клиент на BLACKOPS заяви, че се страхува за сигурността си, но му е известно за съществуването й. Според него Изследователският институт 61 се намира в Хайдян, на северозапад от Пекин: „Тъй като това са държавни чиновници, те живеят в района Чаоян“. Според него институтът е една от най-могъщите организации в Китай.
Уилям Триплет казва, че силовите структури на китайските власти са отделени от организационните структури. С други думи, военните имат много повече власт от гражданските структури, които обаче формално стоят над тях. Според него през 80-те и 90-те години най-влиятелно в китайската армия е било Второ подразделение към Генщаба, което е отговаряло за разузнаването. С възхода на информационните технологии и насочването на вниманието към кибершпионажа влиянието преминава от Второ към Трето подразделение, което ръководи военните хакери.
Последният стадий на комунизма
Фактът, че китайските власти използват кражбите на технологии, за да поддържат икономиката си, е признак, че страната е достигнала до последния етап на комунистическия режим – етап, при който идеологията вече няма толкова силно значение, смята Едуард Лютвак, който е старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания. Според него основният признак на този последен стадий е, че „свръхпрагматизмът“ замества идеологията. Хората престават да вярват в „универсалното братство“ и започват да мислят как да дръпнат напред на всяка цена.
Лютвак прави и аналогия: ако предложите сладолед на човек, следващ определена идеология, той може и да го откаже. Прагматичният човек обаче ще го приеме. А „свръхпрагматичният“ ще вземе сладоледа, дори и да не му го предлагате.
Китайската компартия се заражда като идеологическа партия, казва той. „Основният проблем е в това, че когато идеолозите спрат да вярват в своята идеология, те не стават просто прагматици. Те стават свръхпрагматици“. „Всяка диктатура е царството на лъжите, а тези, които са на власт, стават свръхпрагматични. На този етап те взимат всичко, което искат“, смята Лютвак.
