От лявата антилигенция (наричана от Цветан Стоянов шаячена) няма какво да се изненадвам – тя ми е до болка ясна.
По-сложно е, но само привидно, с десния снобариат, кйто в тази ситуация застана рамо до рамо с метежниците и мутренския контингент. Тези хора са интелигентни, безспорно. Но дали са десни!? И колко са иннтелигентни в такъв случай?!
Те са се „изучили“ по времето на цоца, когато имаше много свободно време, а както казва др. Маркс, „свободното време е най-скъпото нещо на света“. В комунистическото безвремие имаше обаче достатъчно време човек да чете и да се образова, и то бидейки на държавна служба, макар и при всеобщото равенство в мизерията. Обаче – с безкрайно много време за четене и съответно постепенно неизбежно узряване за антикомунистическо съзнание и мислене.
Това е логично:
няма как хем да се образоваш, хем да не схващаш пълната несъстотелност на комунистическата идеология и практика.
Както казваше Христо Фотев,
„в хиляда и едно превъплъщения -
известни са ми всичките – аз зная
четирите ви страшни измерения,
на формите ви гъвкави безкрая.“
Комунистическата държава създаде множество структури за научна и художествена дейност (най-общо казано, може и по-точна формулировка да се даде). Хиляди структури, като целта на занятието беше да се създава цоциалистическа продукция от всякакъв вид, за да бъдат сразени буржоазната наука и капитализЪма, това експлоататорско общество, а младите поколения да бъдат възпитавани с цената на мозъчни промивки в духа на социализма и комунизма. Това се оказа нож с две остриета, който лека-полека взе да реже пипалата и стигна даже до главата на комунистическата идеологема… Както винаги става, именно в недрата на отровителството се заражда и антидотът.
След като комунизмът рухна безславно под тежестта на своето бездарие и безперспективност, много от тези структури – поне организационнно – останаха „живи и здрави“. С променени отчасти имена или дейности те продължават да живуркат и днес и голяма част от работешите в тях, каквито и чудесни проекти, разработки и дейности да развиват и осъществяват, преминаха някак по естествен път в „други полк“ – независимо от убежденията им (поне на някои от тях) те
станаха откровено леви по начина, по който чакат и искат от държавата
Да се разчита основно на държавата, това е очевиден левичарски синдром. На Запад и осебено в САЩ подобни структури същестувват по съвсем друг начин, но това е добре известно. Тук само искам да подчертая, че съществуването на държавна издръжка предопределя манталитета. Не че формулата на Маркс, според която „битието определя съзнанието“, е абсолютно валидна, но в този случай повече да, отколто не, както се казваше в една телевизионна игря. Ето защо много от преддставителите на тази интелигенция в момента, вакар и да се мислят за десни интелектуалци, по действия и участия в общественните и политическите процеси са повече леви, отколкото десни; именно за тях съм написал афоризма си „наште десни са най-леви“.
Това е тъй нареченият от мен „десен снобариат“. Тези люде, дузина от които са ми симпатични, а с някои съм в приятелски отношения в една или друга степен, по начало са хора на изкуството, културата и науката с десни разбирания, но основно на теория и на думи; всъщност с повечето си действия, особено в ситуацията на метеж и преврат, са откровено леви, тъй като подкрепят упорито политическото си представителство, състоящо се от ДСБ и Да, България. (А последните доста бесрамно забравят, че са били и в управляваща коалция с изведнъж превърналите се в мафия „мутри от ГЕРБ“, благодарение на която всъщност успяха малко или много да се пооблажат от властови позиции, и то неотдавна и за доста време. Да не забравяме, че Бойкикев беше изгонен от управлението, а не е въстанал срещу „мафията“!)
За лявата антилигенция няма какво да говорим – тя си е закърмена с червения мързел и с него ще си умре. Лошото е, че е създала поколения, които няма как скоро да се освободят от оковите на левичарството.
Не мога да подмина спекулациите с „младите и образованите“ (дето уж били участваи масово в протестите), които биват редовно подкрепяни от тролове от чужбина, както и от истински физически лица в страната. Понеже познавам доста хора и имам доста голям житейски опит (професия!), знам, че тези незадоволени недоволници са сбъркали адреса:
те трябваше да са недоволни повече от себе си, отколкото от Борисов
Тъй като имат висше образование (а немалка част от них – вишу образувание), те си позволяват да разтягат локуми с общи приказки, каквито са и приказките, разтягани от „младите и образованите“ протестиращи. И всичко заради това, дето ББ бил чел само „Винету“, и то само един том, вероятно, нали? Ех, да ни паднат да ги изпитаме заедно с поета Иван Вълев и журналиста Огнян Дъскарев, що двойки щяха да получат, завалиите! Независимо от това кой ги е изпитвал на Запад, където левичарството се шири не по-малко от тук благодарение на глобализацията, срещу която левичарите на Запад пищяха и скачаха, но която им свърши чудесна услуга, за която хич и не подозираха с ограничените си левичарски мозъчета!
