„Който се учи, той ще сполучи!”
15 септемврий, бележить день!
Снимка – края на 19-ти век.
Текст: вестник „Казанлъшка искра”
Любка Йончева, Фейсбук
В епохата преди кървавото настаняване на комунизма по българските земи българите сами са си създавали поминъка, никой не е чакал на държавата, упованието е било в собствените сили и в Бог, който „дава, но в кошара не вкарва“, както сам е рекъл народният мъдрец. Освен това през тази епоха селското население в България е най-многобройно, но и най-привързано към земята, която то поколения наред само е напоявало с пот и кръв, биейки се храбро за своя плодородна ивица-нивица срещу посегателства, и то не само срещу външни врагове, а и срещу „родни“ душмани, претендиращи понякога за мерата му; тази привързаност и отдаденост българския селянин към земята му червените идиоти наричаха „частнособственическа стихия“ и след завземнето на властта след 9.9 1944 г. направиха всичко възможно, за да я изкоренят, смазвайки брутално горянската съпротива. (https://liternet.bg/publish7/sgenchev/gorianstvoto.htm) Именно „чест“ на тази своя „славна“ победа през 1954 г. комунистите по заповед на червения вълк издигнаха паметника на съветската армия, за да оповестят края на съпротивата срещу новата власт и новия дтрой и да увековеат „победата“ над вътрешния вряг. А вътрешният вряг – това е народът. Селският народ. Трудовият български селски народ. Само десетина години по-рано, по времето на управлението на Народния блок (1931-1934) по инициатива на правителството на демократа Никола Мушанов тогавашното народно събрание гласува Закон за 50 декара неотчуждаем при никаиви обстоятелства земя на българските селски семейства, защото, както казва Никола Мушанов,
„частната собственост на българския селянни върху земята
е крепостта на българската демокраия“. (https://liternet.bg/publish7/sgenchev/slav-hr-karaslavov.htm)
Минавам набързо тази историческа част, защото е задължително да се поназнайва поне малко,за да се разбере пълната несъстоятелност на днешното инфантилно антидемократично бърборене от различни страни, а най-вече от страна на „младите и образованите“ протестиращи, макар че те никак не ми изглеждат такива. Вярно е, че някои са влади и умни, дори красиви, но образовани не са, защото ако бяха такива, тези неща те щяха да ги знаят. А те дори не ги и подозират! Защото никой не им го е казал (в УНСС ли да го чуят, чийто ректор по едно време беше човекът на Държавна сигурност Стати Статев?) и най-вече родителите им, които в по-голямата си част произхождат именно от средни селски семейства, чиято земя е взета от комуниститте и включена в страшните български текезесета, които унищожиха безвъзвратно българското зедемеделие, което преди Деветото изнасявше земеделска продукция за Европа и я учеше на градинарство.
Налудничавата комунистическа индустриализация
която, наред със създаването на ТКЗС, е второто най-страшно престъпление на българските комуняги (плюс ст. нар. народен съд, национализацията на промишлените предприятия и конфискацията на „едрата градска и селска собственост“, в която се настаниха водачите на червения лумпениат). Индустриализация, извършена от комунисти некадърници под „вещото“ ръководство на съветски „специалисти“. Това превърна България в заложник на остарялата още преди да е създадена дори съветска индустриална техника и технология, благодарение на което страната ни изостана с „петилетки“ от бързо и свободно развивщия се Запад.
(Следва)
