Начало » Г. Хумор и сатира » IN MEMORIAM — СЛАВИМИР ГЕНЧЕВ

Вчера почина поетът Слави Генчев.

Казвам поет, защото за четящите хора той е известен най-вече със своето лирично присъствие в българската литература. Ала това съвсем не беше единствената му дарба.

Слави бе интелектуалец, който не живееше в кула от слонова кост, макар и да написа прекрасната книга „Моето милионерско детство“. Той притежаваше несломимо чувство за достойнство и не се боеше да влиза в схватки за своите принципи и убеждения. Помагаха му чувството за хумор, което лесно преминаваше в ненатрапчива самоирония, и шепа съмишленици и приятели със сходна умствена нагласа.

Тези приятели тепърва ще усещат липсата на добрата усмивка и искреното възхищение, с които той умееше да дарява другите. Затова с благословията на Донка, прекрасната му жена, Светослав Нахум и аз, Кънчо Кожухаров, ще продължим да списваме, доколкото имаме сили, този негов сайт, за да напомняме на всички, които харесваха поета и остроумеца и обичаха приятеля и свестния човек, че той и днес е с нас.

И тъй като истинската връзка винаги е двупосочна, ето за всички нас един светъл поздрав от Славимир Генчев:

ОБИЧАМ ДОМОВЕ С БИБЛИОТЕКИ

Обичам домове с библиотеки
и изтощени
от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат на свещи.

Те могат и с трохи
да поминуват,
но не трохи
от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел
с камъни във пазва.

Пътували са много
и на място
и могат да живеят,
без да пречат.
Когато нейде всички
ръкопляскат,
те винаги
са още по-далече.

Те знаят двеста,
но и две им стига.
Не се прицелват,
а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.

Накрая ще напуснат тази сцена:
те —
пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане
нерешена,
та и богатите
да си поплачат.

Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат.
И светят.

7 ноември 2020 Коментари

Вашият коментар: