Начало » Г. Хумор и сатира » ПОКЛОН ЗА ПОЕЗИЯТА

На Славимир Генчев

Светулчица

или светкавица,

Поезията ме спохожда в мрак,

ту вещица и ту красавица,

ту просяк гладен, ту юнак.

Най-възхитителната обич

и най-разяждащият гняв,

най-неочаквана прокоба

и най-благополучен нрав.

Непредвидима

и ранима,

ту любомъдра, ту пък зла,

римувана или без рима,

Поезийо, добре дошла!

Във часове на отчаяние,

във часове на горд подем,

Поезията е призвана

да продължи, дори да мрем.

Поезията е безсмъртна,

на вечността е тя сестра

и след смъртта ще се завърне,

пробила земната кора

със кълновете на живота,

със собствен цвят и аромат,

с минорна и с мажорна нота

на този и

на онзи

свят.

Димитър Христов

10 ноември 2020 Коментари

Вашият коментар: