На Славимир Генчев
Светулчица
или светкавица,
Поезията ме спохожда в мрак,
ту вещица и ту красавица,
ту просяк гладен, ту юнак.
Най-възхитителната обич
и най-разяждащият гняв,
най-неочаквана прокоба
и най-благополучен нрав.
Непредвидима
и ранима,
ту любомъдра, ту пък зла,
римувана или без рима,
Поезийо, добре дошла!
Във часове на отчаяние,
във часове на горд подем,
Поезията е призвана
да продължи, дори да мрем.
Поезията е безсмъртна,
на вечността е тя сестра
и след смъртта ще се завърне,
пробила земната кора
със кълновете на живота,
със собствен цвят и аромат,
с минорна и с мажорна нота
на този и
на онзи
свят.
Димитър Христов
