Начало » Г. Хумор и сатира » ЗАПИСКИ ЗА СЛЪНЧЕВИЯ ТРУБАДУР

И ми казва Кънчо – напиши ми за срещите си със Слави! И да пиша, де. И пиша, оставям записки, глупости, оставям! – разхвърлям. Слънчеви парченца за едно слънчево момче.

1973 – бригада в Плевен на курса ни по българска филология. Първата. Странно ми беше – в КЕЧ Плевен бях прекарал предходните две години военна служба. Аман от Плевен. Консервен комбинат, домати, буркани и прочие простотии. Вечер. Огън. Китари. Не мога да свиря, но припявам на Юри с неговите класически белогвардейски. Юри Лазаров – после в АНТЕНИ, после заместник-шеф на БТА, после в ХЕЛИКОН . После започва да свири и пее едно къдраво момче. С една вечна къдрава усмивка:

Подарявам ти този кестен,

тази улица, този град,

тези устни и тази песен.

И бъди като крал богат!

Текст на Първан Стефанов. Някаква пиеса щели да поставят в Берковица – защо Берковица? И песента била от спектакъла. Мелодията си беше негова, славева генчева… Разтопи всички. Няма да забравя отблясъците на пламъка по струните и устните му.

През следването не го помня…

Но помня снимките на ЗАПИСКИ ИЗ БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ – последните серии.

1979 – Напуснал съм Института по български език и започвам в Киноцентъра. Предишната година с ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН и с Рангел Вълчанов. Сега съм в Копривщица.

Досаден Балкантурист. Седим след снимки и разпускаме с водки в единственото прилично кафене. И при единствената прилично красива барманка. Слави! Заварих ли го, той ли влезе… Тогава разбрах, че е уредник на музея Дебелянов. Чудесно място и той беше човекът за това място. Говорим. До късна нощ. За литература. За любимия ни Димчо. Динчо. Димчо. За Димчо. И за жени. С каква красива девойка съм бил. Ама как може да е толкова красива… Мълча. Жена ми – мисля си. Колко да е красива? Лъчезарен тоя тип, Слави. Вдъхновен такъв.

Минават хиляди години и се променя, всичко неистово се променя. Истината повдига срамежливо избледнялата вишнева завеска на член Първи. Чета в МЕДИАПУЛ нещо, което никога няма да забравя:

Когато цървули дойдат на власт,

те се превръщат в ботуши.

Славимир Генчев. АНТИДОТ

Личност.

2014 – чак. Протести. Слави. В един лагер сме – а можеше ли иначе? Идваше редовно от някакъв далечен край на София до центъра и не се оплакваше. Но не изглежаше добре. Въпреки присъщия си хашлашко-непукистки вид.

И последен спомен. Читалище КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Благородна проява – четене на стихове и концерт на поетите с китара. Представям за пръв път поетесата Кристина Лугн – член на Нобеловия комитет, със стихотворение, което съм превел от шведски. Представя ме Слави. С приятелска топлина и сърдечност. После отива да пее и свири. И да печели награди с естествена лекота, непринуденост и талант.

Променя се. Изгрява. Залата на читалището, трескавият мрак навън, небрежните столове, небрежните официални лица се променят, просветват…

Такъв беше той.

Трубадур.

Слънчев.

Поет.

Красимир Симеонов

10 ноември 2020 Коментари

Вашият коментар: