Ще ставам с изгрева,
за да заплувам към кораловия риф,
където слънцето се къпе,
докато си играя с октопода.
Със седем пипала хитрецът стар
омайва ме, а с осмото отмъква
моя плавник. Онзи – продупчения
от недружелюбна риба-меч.
Разделяме се, щом се наиграем –
с негласна уговорка да се видим утре.
На пясъка до старото бунгало ще полегна,
а след това програмата ми ще е волна:
ще галя на вълните тънките езици,
с които те се обясняват на брега в любов,
ще сбирам охлюви и миди, ще се взирам
в далечината, гдето небето се излива във водата,
и ще мечтая да сменя
океан, безгрижност, палми, слънце,
медузи, октопод, корали – всичко,
което тъй ме радва тук –
със кафенето в онзи град,
останал тъй далеч на север,
отвъд екватора и Тропика на Рака,
и още час със моите приятели.
*
Писал съм го, преди да се запозная със Слави, но сега усещането е същото.
Кънчо Кожухаров
