Нашенецът Дебилий се влюби в Европа – щерка на паневропейския жрец Гюнтер, и му поиска ръката й. Като се посъветва с Юха, Бодо и Годо, Гюнтер отвърна:
- Ще извършиш няколко подвига и ако оцелееш, заповядай!
Дебилий прие, защото винаги намираше кой да му свърши работата. И щом получи списъка с критериите, пардон – подвизите, тутакси се разпореди. Вместо той самият да гладува, определи за целта дъртите люде в полиса си – и без туй са доста, па и много се пречкат.
Намери хора и за другите подвизи. Едни заработиха в пазарни условия, произведоха блага и постигнаха икономически растеж, който Дебилий опакова в луксозна кутийка за своята възлюблена. Разтурените комунални работилници вождът хариза на свои братовчеди и на много съплеменници на Гюнтер, Юха, Бодо и Годо. Селяните проводи да берат маслини и портокали в съседни полиси.
- Тоя Дебилий на всичко е готов, за да ни угоди – коментираха самодоволно паневропейските големци.
- Че той го прави заради Европа, не заради вас – възрази майка й. – И все пак аз не си давам детето на тогова… варварин!
- Кой е рекъл, че ще му я дам? – изсмя се Гюнтер загадъчно…
Щом Дебилий установи, че е изпълнил всички задания, той потегли с голяма свита и скъпи дарове за престолнината на Гюнтер; най-отпред креташе каруца с брюкселско зеле.
- Дай ми сега дъщеря си за съпруга – с чувство за достойно изпълнен дълг рече претендентът.
- Поздравявам те, о, Дебилий! – двулично се провикна Гюнтер. – Остана обаче едно малко изискване. Виждаш ли тази яма? Европа е долу. Скочи при нея и е твоя!
Дебилий надникна и не видя дъно. „Бре! – стресна се той. – Загубен съм! Няма как да наредя на друг да скочи пред толкоз свидетели!“ И гласно изнегодува:
- Ти ме разиграваш, Гюнтер! Че аз ще се утрепя!
Гюнтер надменно вдигна рамене:
- В тая яма един франк скочи заради жена, един бял брат – заради буре с уиски, един рус – за родината си. А ти? Ти просто не можеш да скочиш и това си е!
- Кой, аз ли не мога да скоча? – докачи се Дебилий, което бе и целта на Гюнтер. – Гледай само!
И Дебилий се хвърли с главата надолу. А Гюнтер и останалите си хвърляха капите от радост, че тъй лесно отърваха Европа от най-нахалния кандидат.
