Тогава площадът, ушит от големи квадратни плочи, се превръща в най-голямата сцена на открито, каквато някога съм виждал. От няколко страни в него се вливат тесни калдъръмени улици, вляво като смътен тропот на копита шуми реката, в дъното застрашително мълчи костницата, околовръст плахо поскърцват десетина възрожденски къщи, които напълно подхождат (или обратно) на новоиздигнатите, поставени от няколко дни декори: паянтова барачка с открити стени и с две стъпала, на чиято стреха висят два фенера и напдис със старобългарски букви: „Кафене“, гърбаво дървено мостче, прясно сковано, и бутафорна каменна чешма с корито и чучур, от който ще потече вода, докарана с помощта на маркуч от близката къща.
Най-рано тази сутрин са станали, както всеки ден от седмица насама, участниците във възпроизвеждането на въстанието. Внушителната група на персонажите – главни, второстепенни и трети лица – шуми в радостна възбуда. Ролите отдавна са разпределени. Събитията, случили исторически за ден и половина и на няколко места в градчето, отдалечени едно от друго на стотици метри, ще се вместят в сгъстеното театрално време върху този площад.
Поради отдалечеността от църквата най-голямата трудност представлява навременното подаване на сигнала за лудешкото биене на камбаните*.Макар че всичко е разчетено до секунди, пълната правдоподобност не позволява излишен риск. Би било равносилно на катастрофа камбанният ек да полети над смълчаното градче, преди „юнаците да са се разцелували едни други по улиците“, или, не дай си, Боже, след това! Няколко радиостанции пред бракуване, чийто обсег не е достатъчен, за да предупреди незнайния звънар, ще помогнат отчасти; пак не може да се мине, както някога, от нечии бързи нозе. А самата мисъл да се използва магнетофонен запис на камбанен звън изглежда кощунствена…
- Моля всички още веднъж да се върнат на изходна позиция! - гърми през мегафона гласът на главния режисьор. Това е директорът на гимназията, невзрачен на вид човечец с неподозирани актьорски способности. Той знае какво и как трябва да се направи във всеки момент и затова е вечно недоволен. - Илюзията е истинска, когато е пълна; останалото е работа на въображението. И никой не бива да се преструва!
Мегафонът пращи, гласът на режисьора показва признаци на прегракване. Последната репетиция е към своя край, скоро ще започне обличането на костюмите. Естествено, оскъдният гардероб на читалището може да осигури само потурите, поясите, цървулите и броениците; възпроизвеждането на въстанието винаги се е оценявало като много голямо събитие, тъй че въстаническите дрехи, костюмите алафранга и униформите на заптиетата идват, чисто нови и вмирисани на нафталин, от бездънните гардероби на Киноцентъра в София.
- Още веднъж повтаряме всичко отначало! И ви освобождавам да си починете, да се облечете, да се приготвите – до сетното копче. Никой да не посмял да сложи и капка в уста! Ще се пие след въстанието!
Нервен смях изпраща последните думи на директора-режисьор (или режисьор-директор), разкрачил се като торен бръмбар върху най-горното стъпало на костницата, откъдето видимостта е най-добра. До него мъжествено мълчи, вглъбен в текста на сценария, незаменимият четец Тодор Тумангелов, уредник на музея на Любен Каравелов; дълбокият му и плътен басов глас ще извежда на сцената отделните групи и лица, и често-често ще коментира, разяснявайки всичко, свързано с въстанието и главните действащи лица. (По начало сцените се разиграват почти без говор, та дикторският глас се явява свързващото звено между епизодите.)
- Още, още се отдалечи! Не се спотайвйте там, заптиетата! Влезте по-навътре в улицата, чак зад книжарницата, та да не ви виждат хората още отсега! Засичам времето! Хайде, децата да излязат на площада да играят!
(Следва)
Б.а. Разказът е писан през 1980 г. и показва възпроизвеждането на Априлското въстание в Копривщица в години, когато нямаше мобилни телефони.
Отпечатан бе за пръв път в „Литературен вестник“ (4-10 май 1992 г.).
По-късно по него бе заснет от режисьора Владимир Ангелов пълнометражен документален филм със същото заглавие. Премиерата му се състоя в края на април 2004 г. в Дома на киното, а на 2 май с.г. филмът бе излъчен по БНТ за пръв и последен път.
8 май 2012
Коментари
