Славимир Генчев

Има много странности, но една
печели по всички линии:
виновниците
не чувстват вина,
а най-подозрителни
са невинните.

Но животът не е акредитив
за безконечно ползване.
Знам, че който
е лесно щастлив,
не е изкачвал болка,

че човек може
да е обикновен
и в лошия смисъл на думата,
че поезията няма
почивен ден,
но без по тъпан да думка.

Виновен е, който е изкушен,
а изкусителят – двойно.
Че какво е поезията,
освен
една рана повече?

А за какво се боричкат у нас -
във всички среди -
е знайно.
Талантът не може
да има власт,
защото е неуправляем.