(Статията е писана на 24 май 2010 г.)
Зададох си този въпрос, след като напоследък в различни сайтове и блогове в материали, посветени на 24 май, открих противоречиви данни за годината, повода и начина на написване на химна, посветен на Светите братя Кирил и Методий. Химн, който не само оправдава името си, но и може би защото сме закърмени с него, предизвиква трепет и вълнение у всяко българско сърце. Няма да цитирам източниците, на които попаднах, защото чрез „Гугъл“ всеки може да ги открие лесно, но очевидно – ползвайки метода “копи/пейст“ – отделни автори разпространяват неверни, неточни и объркващи информации (това се отнася, разбира се, не само до тази творба).
Ако композиторът Панайот Пипков бе написал наистина химна през 1900 г., то едва ли евентуалната кръгла годишнина (110) от неговото създаване щеше да бъде отмината току-така от културната и особено от музикалната ни общественост.
Именно поради тази причина приемам, че изключителният композитор е създал безсмъртната си творба през 1901 г., така че догодина наистина ни предстои не само честване на 24 май, но и отбелязване на 110-годишнината от написването на необикновено въздействащия химн, с който празникът на българската и славянската писменост и на българската култура е свързан неразривно в своеобразен словесно-музикален монизъм.
Стихотворението „Кирил и Методий“ Стоян Михайловски
написва на 15 май 1892 г. в Русе,
където – въпреки че основно е изучавал правни науки – е бил учител по музика, като творбата му е била проект за всеучилищен химн и същата година е поместена в сп. „Мисъл“ – Русе.
Стихотворението „попада“ в ръцете на талантливия композитор Панайот Пипков години по-късно, когато последният е учител по музика в Ловеч. Според някои източници, в чест на празника на светите славянски първоапостоли, той написва мелодията на химна през 1901 г., като това става в час по пеене.
Докато ученик от класа чете вдъхновено стихотворението „Кирил и Методий“, композиторът внезапно става и започва да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още не е ударил учищният звънец, за да обяви края на часа, когато мелодията е завършена и химнът, който и днес ни изпълва с гордост и самоуважение, вече е факт. (Дали това е така, или е само възникнал през годините красив мит?)
По повод противоречивите данни проверих в енциклопедията на братя Данчови (1936 г.), но там не е дадена ифорамция кога е написан химнът – нито в статията за Стоян Михайловски, нито в статията за Панайот Пипков.
Изглежда за братя Данчови и може би за съвременниците им химнът не е имал чак такова значение (като литературно-музикално произведение, разбира се), каквото ние му отдаваме днес.
В сайта на Съюза на българските композитори за година на създаване на химна е посочена 1901 г.
В Съвременна българска енциклопедия (изд. „ЕЛПИС“ – Велико Търново) е посочена същата година.
.jpg)
