Тези статии (и още много) излизаха във в. „Демокрация“ в периода 1994-1995 г. Само малка част от тях предлагам, ясно защо. Поставените в тях проблеми посочват точно слабите места на СДС, които по-късно се оказаха решаващи и предопределиха съдбата му. Ако някой се съмнява, нека първо ги прочете внимателно, пък после можем още да поговорим. Не ми е възможно да ги преписвам – те са писани първоначално на ръка и преписвани на машина; тогава още нямах компютър, а и повечето автори така си предаваха материалите. Сега е много по-лесно… 
Ужасната (и съм убеден, че беше умишлена) грешка СДС да се превърне в партия предопредели всичко. Малцина се противопоставиха на този процес. Чрез местните кллубове в СДС наистина нахлуха всякакви елементи – откровени комунисти, мутри и клиентелисти. Нямаше как да бъдат спрени – на местно ниво „присъдружните партии“ нямаха право на глас в Координациния съвет; гласуваха местните клубове с председатели, които обикновено слушаха председателя на КС, а той пък слушаше „началството“.
Всички, които се противяха на превръщането на СДС от коалиция в партия, бяха елиминирани или сами напуснаха СДС. Защото ако човек искаше да членува в една партия с бивши комунисти, можеше да отиде направо в БСП, нали?…
Особено глупаво стоеше в тази ситуация ДП-1896, защото след като Народен съюз и СДС съставиха т. нар. ОДС (оди сей), позициите на ДП на Савов станаха по-добри от тези на ДП-1896! А той всъщност бе предал СДС, напускайки го през 1995 г., за да се яви на местните избори в коалиция с Мозер! Така се получи, че верните на Синята идея бяха неглигижирани и маргинализирани (освен някои от лидерите, впрочем). Въпреки че всички охотно тръбяха, щото СДС е носителят на демократичните промени и това дали човек наистина е „за“ такива промени бе лоялността към СДС; а се оказа, че онези, които го бяха напуснали, станаха мили и драги на „началството“. Жалко, много жалко…. Тогава СДС изгуби много истински привърженици за сметка на мандатните приятелства и на клиентелистите, особено измежду онези, които следяха процесите отблизо, тъй като и до днес има сляпо вярващи в „правотата“ на лидерите си, защото просто не са в час.
