Славимир Генчев

Конфликтът още ферментираше,
интригата се очерта.
Налапа режисьорът свирката,
приготвена от вечерта.

Но сви през пътя като котка
случайността с познат апломб
и музиката на живота
засвири туш без камертон.

Разбърка се калейдоскопът
и всяко скромно стъкълце
разкри
богатия си опит
и истинското
си лице.

Амбициите бяха стари,
а средствата – подбрани с вкус.
Тирадата си всеки с вяра
издекламира наизуст.

И чергата на правотата
придърпваха един след друг
чиновниците от ръката
на слисания
драматург.

Конците някой скъса леко
с такъв авторитетен жест,
че театралният
директор
отдаде по войнишки чест.

И рухна старият театър
под немия неонов свод
върху платилите
цената
на истинския си живот.