Тази късна вечер на 19 май напливът в Националния исторически музей бе такъв, щото човек остава с впечатление, че толкова хора посещават музея за цяла година. Но денем. Така че – не като финансови постъпления, а като посещаемост – спокойно може да се каже, че Нощта на музеите се явява като „нощ година храни“, макар че продължава само до 1 часа през нощта.
Едва ли това се дължи на възможността да се видят и разгледат безплатно безценните български съкровища, разположени в просторните зали на музея. По-скоро тук има специфичен психологически елемент, усещането за „приключение в мирно време“, различното в пренареждането на ежедневието.
Постоянната експозиция на музея бе обогатена специално с обявените в афиша изложби, сред които недоумение буди посветената на Тодор Живков; но като се има предвид класово-партийният ДС-произход на др. Божидар Димитров (по-скоро дар за дявола, нежели за Господ!), място за учудване няма. Заради мача от Шампионската лига между „Байерн Мюнхен“ и „Челси“ нямахме много време за разглеждане, но и цяла нощ да имахме на разположение, пак не бих пристъпил прага на подобна експозиция…. 
Особено впечатляваща бе изложбата, посветена на българската база в Антарктида, затова като начало ще предложа няколко снимки от нея: от макета, който представя нейното разположение на о. Ливингтстън, до личния дневник на неизменния ръководител на експедицията – инж. Христо Пимпирев, воден по време на втората ни антарктическа експедиция.
(Следва)
19 май 2012
Коментари
