На Димчо Дебелянов
Живях разхвърляно и с хъс,
без маски,
режисьор,
котурни.
Животът ми бе среден пръст
в муцуната на конюнктурата.
В музея на един поет
бях проумял къде е драмата;
талантът е роден с късмет,
от който копче
даже няма.
И затова е разкопчан
животът му така –
до голо.
Той зъзне в каменния храм,
не коленичи и не моли.
Тук няма място за сръдня –
отдавна е направен изборът.
Или си мост, или стена.
А другото е конформизъм.
Затуй не си случаен гост
и участта ти е заслугата:
безсмъртен като римски мост,
по който да прелитат другите.
