Начало » Б. Поезия » Пасажът на Венера

Венера пак поема своя риск.
Планетата на любовта пресича
жаравата на слънчевия диск,
защото любовта надвива всичко.

Зорница и Вечерница — една
и съща еманация на дързост,
един небесен образ на жена,
която себе си в мъжете търси.

В плътта й може да се влезе с взлом,
ала в душата — само с нейна воля.
Висок е земният й небосклон
за някаква второстепенна роля.

На този свят все още има рай.
На този свят все още има думи,
които значат себе си докрай —
като настроени от майстор струни.

Една фалшива нотка или жест —
и ще осъмнеш в склада на небето.
Че тя през слънцето премина днес!
За тебе няма даже да се сети…

5 юни 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Пасажът на Венера”

  1. Павлина СТАМЕНОВА коментира на 6 юни 2012 :

    БРАВО, ПРИЯТЕЛЮ СЪРДЕЧЕН!!!
    Не успях да наблюдавам /на живо/ Венера и това невероятно космическо събитие – Небето е покрито с облаци. Но… Благодарение на твоите прекрасни стихове – поне го съпреживях… БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

  2. Славимир Генчев коментира на 6 юни 2012 :

    И аз не можах – облачно беше. Но поне си го представих, а и снимки има от предния пасаж. :)

Вашият коментар: