Славимир Генчев

В късния следобед на вчерашния ден (12 юни 2012 г.) с Камелия Кондова се включихме в културните празници на Панагюрище. Срещата бе организарана от г-жа Маги Македонска от културния отдел на Община Панагюрище.

В двора на Историческия музей се срещнахме с част от културната общественост на Панагюрище, видяхме се със стари и се запознахме на живо с фейсбук приятели като художника Стайо Гарноев, Дарина Дечева, Лиляна Ерова, Пенка Гушмакова, Томи Наплатанов, Димитър Дънеков, Тони Лунгарска, Роси Чуклева, Райка Йорданова, Мария Перфанова, Иван Станчев….
Нямахме време да разгледаме златното копие на Панагюрското златно съкровище, което бе буквално под краката ни (съхранява се в специален бункер, изкопан под земята в двора на Историческия музей), а и не успяхме да видим кой знае колко от града в наистина жестоката жега, стиснала като в менгеме града.

Добре, че имаше прохладни и сенчести местенца като „Старата къща“…

Оттук потеглихме към мястото на срещата и каквото видях и снимах по пътя, това и показвам; отделно Стайо Гарноев като истински горд панагюрец и добре осведомен екскурзовод ни наливаше в главите историческа информация, от която в тях малко остана….;)))

Река Яна

Паметникът на легендарния Орчо войвода

Към Историческия музей

След срещата, която премина в много приятелска атмосфера

Водещите Соня Гарчева и Стефан Рапонджиев ни изненадаха приятно с оригинално встъпление и с изпълнения на наши стихотворения

и в която по мое настояване се включи и дошлата специално да ни види и чуе Маргарита Петкова (а чухме и стихове от панагюрски поети), се отправихме … нанякъде другаде, пък каквото любопитно мернах па пътя дотам, снимах го и после догонвах групата.

Тутековата къща, където се е намирал щабът на въстаниците от Априлското въстание и където Бенковски прочита пристигналото от Копривщица Кърваво писмо с подписа на Тодор Каблешков

Паметникът на Крайчо Самоходов, байрактар на Хвърковата чета на Георги Бенковски. Когато искал да развее знамето на панагюрските въстаници, ушито от Райна Попгеоргиева, тя не се съгласима с думите: „Аз съм го шила – аз ще го развея!“

Лековата къща с изписаното вътре Колело на живота

Жегата вече отпускаше хватката и тръгна раздумката с приятелите. Защо споменах за златното съкровище, след като не бяхме го видели? Първо, аз съм го виждал още през 70-те години на миналия век, когато се намираше в Пловдив. Второ, винаги си спомням едно стихотворение на Владимир Башев, който колчем отидел в Пловдив да види съкровището, все не успявал да стигне до музея, защото още от гарата го „емвали“ приятели  - и денят неусетно се изнизвал, после ставало твърде късно, а вече трябвало да се връща обратно. И накрая поетът завършва стихотворението си с обяснението, че не съжалява, задето не го е видял,  защото след срещите с приятелите си от Пловдив той бил вече достатъчно обогатен:

„..и златното съкровище бе в мен.“

С чиста съвест и аз мога да заявя същото.