Славимир Генчев

Не обичаме
голата истина,
а харесваме голи жени.
Вместо да кажем:
“Ела по-близко!”,
се обръщаме настрани.

Може би нейните форми
не са по нашия вкус?
Я теглото й е наднормено,
я има балетен бюст.

С две думи – повече грозна,
отколкото – гола, да.
Казано в прав текст – проза,
в крив текст – гола вода.

Няма го виното-истина,
дето в Елада и Рим
даже не пиели чисто,
та да не им горчи…

А и когато ни спипа
нейде – сърдито-зла,
пак се измъкваме хитро:
по …. средата била.

Боже, как ли изглеждаме
в острите й очи?
Казва ли си небрежно:
“К`ви са ми убавци!…”

А ако нищо не струва?
Нека я зърнем поне.
Просто тя съществува.
Ние може би - не.