Славимир Генчев

В маалата дойдоха емисари от неправителствената организация „Романи баш“ да ограмотяват населението по програмата „Да съхраним ромското“. Сбраха на мегдана мало и голямо и раздадоха книжки с картинки, ромски буквари, речници и христоматии. Ето така и те се включиха в Голямото четене.
– Братя! – рече най-важният от гостите. – Поради что се срамите да се наречете роми или цигани?
– Нема такова нещо – възрази местният барон Шокото. – Наш`то национално самочувствие е хвакт!
– Но то се дължи на факта – натърти гостът, – че другите народи нямат самочувствие! А ние трябва да знаем, че нашето самочувствие има свои дълбоки исторически корени!
Гостът размаха христоматията.
– Тук са събрани откъси от литературни творби и сценарии, в които са възпети циганите от цял свят. Например „Кармен“ от Проспер Мериме. Ето какво казва признатата от критиката за най-красив женски образ в световната литература: „Ние, ромите, сме орисани да живеем на гърба на другите!“
Всички гордо се разшумяха.
– Има откъс от либретото на оперетата „Цигански барон“ по повестта на Мор Йокай, включени са текстовете на песните от филма „Таборът отива към небето“, както и целият сценарий на филма „Неуловимите отмъстители“, в който главният герой е циганчето Яша!
Циганите-роми бурно приветстваха тези думи.
– Нема световен поет – продължи гостът, – писател, композитор, режисьор, сценарист и прочия, които да не са възпели по най-художествен начин нашата цивилизация и култура, нашата духовна и физическа красота, нашия волен живот! Във всички езици съществуват понятия, устойчиви словосъчетания и крилати фрази, свързани с нашия бит и душевност, като циганско лято, циганска торба, циганска любов – тук, в зависимост от контекста, се разбира или чувство, или отоплителен уред, – циганска работа и други.
Като свърши лекцията, всички седнаха на богата трапеза под големия навес в двора на барон Шокото. Ядоха, пиха и се веселиха, а привечер гостите се качиха на луксозните си лимузини и отпрашиха към следващата маала.
– Знам, че сте уморени – обърна се барон Шокото към родата, – но тази нощ се налага да поработим, щото изостанахме от плана.
Надигна се ропот, но баронът го парира с кръвнишки взор.
– Сека бригада да си фаща пътя! Жичкаджиите да приберат поне 200 метра кабели, железничарите най-накрая да я отвият оная пуста релса, лозарите – да оберат гроздето от последното лозе, а останалите селскостопански работници да си хващат по ресор кой пипер, кой плодни градини, кой едър и дребен рогат добитък!
– Ех, ама – въздъхна млад ром – сме орисани и се нощно време да работим!
Барон Шокото обаче не го чу и продължи:
– А вие – обърна се той към няколко новобрачни двойки – бегайте да изпълнявате своите съпружески задължения! Както рече един министър, кога открива нек`ъв здравен център у Видин – требва да правите здрав секс, оти имаме нужда от работна ръка! Хайде! Чака ни плодотворна нощ, щото нощта се познава от вечерта!
Всички се отправиха да си изпълняват задачите, а барон Шокото остана да си допие уискито… Душата му се отпусна и той възкликна:
– Ех, волен ромски живот! Как да не те съхрани човек!