Начало » Б. Поезия » Рецитал

„Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.“

Иван Динков

Той беше толкова голям,
че нямаше къде да пасне,
освен да тъне в гняв и там
да тегне като лъч на място.

Не случи на приятел, враг,
късмет, планета и вселена
и затова край всеки фланг
сърцата си строи на бдение.

Когато възелът бе горд,

разсичаше го без упойка;
щом ангелите нямат хор,
кой прави висшата настройка?

Роден-вроден пророк – и той
не бе осакатен с похвала,
настройвайки на овчи строй
крадците на оригинала.

В предчувствие за тих палеж
го чух да ми подсказва фино:
“Не се ли самопринесеш,
ще съществуваш, но мърцина!”

И в този зле преведен свят
аз имам оттогава кройка:
пред нищо не изпитвам глад
и ангелите си настройвам.

21 юни 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Рецитал”

  1. майничка коментира на 21 юни 2012 :

    Такъв го помня – наглед мрачен, мълчалив, не допускаше никого до себе си. Но светеше.

  2. Славимир Генчев коментира на 21 юни 2012 :

    Мрачно, но светеше.

Вашият коментар: