Славимир Генчев

Макар че е малък човечец и от него нищичко да не зависи, Спиро непрекъснато се бунтува срещу нашенските и световните неправди. В такова състояние е способен да изяде на пейката пред блока цяло кило семки.

Ето и  сега, макар че дойде пролет и пак се хванахме за зеленко, духът му  неспокоен, видът му – разтревожен.
-Как де не се кося, бе, комшу?! – недоумява той, като го подкачих. – Задава се високата вода и пак ще издави половин България!
-Какво да се прави, природа! Така е по цял свят! И в Германия, и в Чехия, и в старите, и в новите страни членки на ЕС…
Спиро замълчава, защото при аналогичен случай преди два дни, когато му се оплаках, че у нас прекалено бързо ни налагат еропейските норми и стандарти, той ме контрира със същото обезоръжаващо твърдение: “Ми то така е по цял свят!”
-Комшу – рече Спиро след кратко мълчание. – Аз не бях против присъединяването към ЕС, да знаеш! Не съм и от ония 38 на сто, дето изпитват носталгия по комунизъма. Ама едно ми харесваше на оня строй: синоптиците никогаш не познаваха! Като рекат, че ще е студено, най-спокойно си излизах гол до кръста и даже се потях! А като речеха, че ще вали, скривах чадъра при зимните дрехи. Кажеше ли Любчето Кумчева, че ще е слънчево и горещо, направо си вадех дъждобран, щото така ме е валяло, че са ми подгизвали и конците на гащите! А сега като рекат, се едно са Господ Бог – познават не до ден, ами до час!
-За разлика от социолозите – вметнах уж невинно аз. – А какво ще ми речеш за лявото и дясното в българската политика?
Спиро ме изгледа със съжаление и въздъхна:
-Не си гърмян заек, комшу, не си! Където не ти стига акъл да разсъдиш, требва да се опираш на житейскио опит. Какво мога да очаквам аз от левото или десното? Нищо хубаво, то се знае! Ето по какво съдя: като тръгна налево, се препиням у тъщата; като завием надесно, блъсвам се у жената! На другио ден – тъщата ми излезне отдесно, а отлево – жената! Както и да се въртя, все на тех налитам! Същото е и у политиката…
-Грях ми на душата, комшу – не мирясвам аз, – ама тъща ти може да пукне, а жена ти – да те зареже. И ти изведнъж ще се освободиш. Но политиците ще останат. Не всичко може да се прецени чрез битовата философия!
-А бе, комшу – ядоса се Спиро не на шега, – то горе и долу немат значение, ти за лево и десно ми говориш! Ние вече можем само “Долу!” да викаме. А който и да се качи горе, след три месеца е готов за долу! И това народо го е разбрал. Избрал е два отбора, разделил се е на две и всека половина вика: “Долу ЦСКА! “Левски” шампион!” И обратно… Мало и голямо чака следващия мач, за да си излее яда.
-Виждам, че и ти си се примирил – отвърнах аз разочаровано.
-Щото не си разбрал кое е най-важно за българина. “И да паднем, и да бием, пак ще се напием!” Има ли значение тогава дясно и ляво, горе и долу, а? А що се отнася до социолозите – пак ще ги изненадаме на изборите!