
Както си скиташе по белия свят, веднъж Орфей чу да говорят с възторг за някаква държава, в която пътуващите музиканти си живеели като в мит – под закрилата на боговете. Той незабавно се запъти натам и с много лутане и питане се добра до центъра на столицата й – точно в градинката между университета и парламента. В единия й край се кълчеше и свиреше в транс гайдар от неизвестно варварско племе. Затова Орфей застана на противоположната страна и дръпна струните.
След миг около него се насъбра цяла тълпа. Хората щедро му хвърляха монети и банкноти и в нозете му скоро се образува цяла купчина.
По едно време запристигаха с лъскави возила изискано облечени дами и господа, които започнаха да му задават необикновени въпроси.
-Ние сме общинари – заявиха сурово първите двама. – Платил ли си си таксата?
Орфей отвърна отрицателно и им посочи купчината пред себе си. Те тутакси грабнаха няколко по-едри банкноти, а в замяна му подхвърлиха странна хартийка.
-Ние сме от данъчната полиция – рекоха следващите. – Платил ли си си патентния данък?
Повтори се гореописаната ситуация.
-Ами лиценз имаш ли? Ами осигуровка? Ами втори доброволен задължителен пенсионен фонд? Ами здравна вноска? Върху 74 минимални работни заплахи, пардон – заплати? Ами мито? По 4213 евро на струна? Ами застраховка професионална отговорност? Ами направил ли си доброволно дарение за общината? И то в троен размер, защото си небръснат?
Цяла армия чиновници се изредиха на Орфей. Един през друг те грабваха банкноти и стотинки и оставяха квитанции.
Когато купчината от квитанциите стана висока метър и половина, се появиха двама инспектори здравеняци от отдел „Чистота” и му съставиха акт заради направения боклук.
Но на Орфей не му беше останала и стотинка.
-Ей това ще ни свърши работа – доволно изгрухтя единият инспектор и откъсна с ловко тренирано движение от колана на арфиста златно древнотракийско украшение, но не за да го занесе в музея на Божидар Димитров.
„Чудна страна – помисли си Орфей, когато онези се ометоха. – Колко се е променила в сравнение с мита за нея. – А на други места дори зверовете се укротяваха, щом засвирех… По-добре е да ида да навестя Евридика!”
И като махна за сбогом на непознатия гайдар, тракийският певец се насочи към близкия подлез; бе напълно убеден, че води направо в ада.

17 март 2012
Коментари