Притежавам ограничено количество от стихосбирката „Цветоглед“. Цената й е достъпна, понякога може и повече, но струва… ))

———————————————————-

Самуиловата крепост

Станахме малък народ
в малка държава;
народ, който
с история е препил.
Накъдето погледнеш — руини от слава,
сред които ни чака
цар Самуил.

И без граници
пак сме ограничени.
Стража вътре в нас някой е ослепил
и ще ни грабне летоброенето,
докато възпяваме
цар Самуил.

Не знам — един народ ли сме,
или повече.
От кой народ съм аз?
А вие?
А те?
Дали от тоя, що блудства със Словото,
или от оня, дето не Го чете?

Боли, а не знаем отде ни иде.
Боли, а не помним кой ни е бил.
И в механите чаши надигаме,
когато умира
цар Самуил.

Вкопчен в живота,
разпнат от грижи,
герой и автор на водевил —
вече не мисля,
не чувам,
не виждам.
Живуркам на улица
„Цар Самуил“.

22 май 2004 г.
Благоевград

Балада за Булат Окуджава

В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.
В сърцето — 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.
Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.
Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.
Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат — милосърдни.
Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.
Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.
Догаря книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.
Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
(О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо).
Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому;
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.
От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.

Крилатите неща

Казват, не всичко, що хвърчи, се яде.
Светът е пълен с крилати мъдрости.
Гладният духом —
още дете,
хич не вярва на строгите възрастни.

Знае, че пари.
Ала протяга крилце.
Но с белега няма да се похвали.
Нито от болката —
да се отрече.
И обгореното перо —
да прежали.

В този научно обяснен свят
ситите не вярват ни на гладните,
ни на себе си;
а духовният глад
им прилича
на пропаганда.

Единството между думи и дела
също им мирише на лозунг.
Ние знаем:
каквото хвърчи, е с крила.
И мрежа няма
да му заложим.

Знаем още:
няма да има лек
и охрана за всички волни.
Ей го следващия
хвъркат обект.
Какво чакаме?
Шапки долу!

Хармония

Хората си четат хороскопите,
гледат си на боб и ръка.
Но аз помня
от личен
опит
кому Бог не дава рога.

Това, дето ни се случва, е равно
на нашия собствен живот.
Всичко останало
е представа —
без аромат на пот.

Няма защо
да играем на криеница
в познатия водевил:
нещо може да се развие,
ако първо си го навил.

Сигурно съществува порядък
в тая вселена —
не знам.
Но късмет няма да ти се падне,
не си ли го вземеш сам.

Когато тръгна,
никога не се връщам.
Ни давам акъл,
ни го пестя.
Какво, че не мога да променя света?
Поне няма
да го оставя същия.

Немир

Не оставяй
на мира живота.
Всяка друга рецепта
е фарс,
оправдание,
възел
и котва.
Само вечната болка е цяр.

Не поставяй живота
на равно.
Не оставяй смъртта
без контрол.
Тя будува
кога ще забравим
да си сложим на раните
сол.

И из нашите цветни ливади
ще върти ненаситно коса,
ако ние не бдим безпощадно
над последната капка роса;

ако ние не пазим до упор
всяко цвете,
вълнение,
миг,
всяка мачта,
посока
и влюбване
като всеки
оловен войник.

Не оставяй
живота на мира.
Не оставай
на кръстопът.
Балерината не умира,
ако някой я гледа
до смърт.