Лидия – след като й омръзна да гледа Витоша от балкона – поиска да я заведем „при Жанка, за да види къде жужетата покаят ценни камъни в планината“. Речено-сторено. Преди това простряхме едно пране, напълнихме басейна да се топли вода и право на трамвай№5 за Княжево.
И ето ни на „входа“ на Витоша. Подминаваме емблематичния бар „Шишарка“ и поемаме по стръмната пътека към планината.
Тук малко си почиваме, че умората е голяма… Сред дърветата е толкова прохладно, слънцето не пече силно, ухае на борови игли и на смола…
Пътеката нагоре и надолу
Попитахме един стар дядо къде „жужетата покаят ценни камъни за Жанка“ и като стана ясно, че всички са в отпуска, защото са уморени от работа, тръгнахме си обратно, като гледахме се спускаме откъм сенчестата страна…
Не работят нито лифтовете на Цеко, нито на ЦК… За сметка на това Лидия запя: „Високи сини планини…“ Най-накрая проумя, че това е планината…
За уморените герои – супа и кюфтета… и бира за възрастните…
7 август 2012
Коментари
