Късмет няма, освен ако не си го заслужиш.
Това е стара истина, но така или иначе за мен беше голяма чест да бъда в Ловеч сред многобройните си приятели и познати в навечерието на празника на града – Освобождението от турско влрадичество, от което днес се навършват точно 135 години. Програмата за честванията е богата и разнообразна и включва десетки прояви, като се почне от концерти и изложби и се стигне до възстановка на епизоди от славните събития и дни (режисьор на спектакъла е Николай Поляков).
Честванията започнаха на 21 август с две изложби – на площад „Тодор Кирков” в кв. „Вароша“ бе открита фотоизложбата „135 години Руско-турска освободителна война”,
а в Янковата къща – изложбата „Дувари” от тазгодишния национален пленер по живопис и скулптура, и с концерт на Милен Тотев в залата на музея „Васил Левски”, в който и аз имах удоволствето да участвам с няколко песни, както и да връча грамоти на неколцина ловчалии „За изкючителен личен принос и популяризиране творчеството на български и чуждестранни бардове в България и чужбина“: Иван Лалев – директор на РИМ – Ловеч, Теодор Тончев – уредник на музей „Васил Левски“, Жанина Илиева – секретар на Клуба на дейците на културата – Ловеч, Николай Василев – началник на Военен клуб – Ловеч, Добрина Атанасова – председател на Творчески клуб „Висоцки“ – Ловеч, Георги Велев и Тодор Георгиев – активни членове на ТК „Висоцки“…
————————————————
Горните снимки направих пътем към музея на „Васил Левски“, където се състоя концертът на Милен Тотев с моето скромно участие с три песни, което бе мотивирано най-вече от песента ми за Апостола, която неведнъж съм изпълнявал в Ловеч, но за пръв път – в музея, където „й е мястото“, поне според мен. Основанието ми е много просто: ако разглеждаме Руско-турската война като своеобразен връх на българските национално-освободителни борби, няма как да не видими огромната роля на Васил Левски за създаването на комитетската мрежа и на цялостната революционна организация, на чиято основа избухна от своя страна Априлското въстание, чието кърваво потушаване пък става причина за обявяването на войната.
Същевременно, имайки предвид желанието на Апостола (а и на други революционни деятели) българският народ да се освободи сам, за да запази и независимостта си, не можем да не споменем героичните боеве на Шипка, където българските опълченци решават до голяа степен изхода на войната. Не случайно патриархът на българската литература Иван Вазов пише в „Опълченците на Шипка“:
„Нека таз свобОда да ни бъде дар…
Нека…
Но ний помним, че в нашето недавно
има нещо ново, свети нещо славно,
що гордо разтупква нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди!“
Нашето освобождение е по равно плод на съвместните руско-български свидни жертви и героични усилия и националната ни чест изисква да изтъкваме това. Казах няколко думи в този дух и смисъл и присъстващите на концерта руски гости съвсем правилно ги възприеха.
Оттук насетне за самия концерт, открит от директора на музея Теодор Тончев, думата имат многобройните зрители, които – съдейки по това как попиваха всяка изпята дума от песните, изпълнени от Милен – бяха нещо много повече от публика: бяха част от празничния концерт. Аплодисментите и бисът го потвърдиха недвусмислено. Даже се пошегувахме, че с този съвместен концерт ние открихме предсрочно 12-ия Бардфест в Ловеч, който ще се проведе от 31 август до 2 септември в големия салон на Ловчанско читалище „Наука“, като преди това – на 29 август – в залата на Национален клуб – БТА, кметът на Ловеч г-н Минчо Казанджиев, под чийто патронаж се провежда фестивалът, ще даде специална пресконференция за медиите от 12 до 13 часа.
Преди концерта се отбих във Военен клуб – Ловеч, където поднесох на неговия началник Николай Василев юбилейния брой „Да се завърнеш…“, подготвен от Дирекция на музеите – Копривщица, по случай 125-годишнината от рождението на Димчо Дебелянов – поет и подпоручик, загинал като командир на рота от 22. пехотен Тракийски полк на Седма рилска дивизия на 2 октоммври 1916 г. по време на Първата световна война, в която България и българският народ участваха с голям ентусиазъм, водени от национлания идеал – обединението на България в естествените й етнически граници. Военен клуб – Ловеч, има богата и разнообразна дейност, както и много посетители, които във всички случаи ще проявят голям интерес към вестника.
……………………………..
Към „Вароша“ и музея на Апостола на свободата
Моменти от концерта и обстановката в музея на Васил Левски
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151026395135143.413675.710660142&type=1
……………………………….
Върнах се от Ловеч в деня на неговото освобождение и не можах да присъствам на другите интересни прояви, но съм щастлив, че почувствах празничната атмосфера на града и дори бях за кратко част от нея, особено като „гост“ на Творчески клуб „Висоцки“; слагам гост в кавички, защото всъщност съм почетен член на клуба….
Направи ми впечатление и изключително големият интерес на хора от цялата страна, които неуморно обикаляха било из Вароша, било в други места в Ловеч, водени очевидно и от любознателност, и от чувство на преклонение пред подвизите на предците ни.
——————————-














































Слави, пресконференцията е в…БТА, не в София Прес !!!
Господин Полковник Генчев, за мен и приятелите, беше удоволствие , че посетихте Ловеч по време на тържествата и отразихте професионално богатата програма и с ваше участие.До среща на Бардфест Ловеч – 2012г“
Удоволствието е мое, г-н Василев – Началник на Военен клуб – Ловеч, който е станал един от важните културни центрове в цялата област! Доскоро!
Да, видях, добавих и часа.