Дванадесетото издание на „Бардфест – Ловеч“ премина по познатата си и утвърдена през годините схема, което е белег за постигната организацонна и артистична зрелост. При официалното откриване на проявата г-н Минчо Казанджиев – кмет на Община Ловеч (който и тази година нямаше „отсъствие“, дори и извинено 
, изрази радостта си, че Градът на люляците отново приютява бардове от страната и чужбина за поредното си издание, както и увереност, че фестивалът ще остане твърдо в културния календар на Ловеч, и то като приоритетно събитие.
След краткото приветстиве на кмета актьорът от Ловчанския театър Стоян Георгиев (този път сам, тъй като поради уважителни причини отсъстваше постоянната му партньорка при воденето на концертите Юлиана Близнакова), който през годините стана един от най-големите приятели и почитатели на бардовете, започна да кани на сцената участниците във фестивалната програма. През първата вечер в големия салон на Ловчанското читалище „Наука“ пред колегите и верните си почитатели от Ловеч се представиха Геновева Цандева и Бойчо Иванов, Славимир Генчев, Милен Тотев, Александър Кузнецов – Русия, Данчо Йорданов, Румен Спасов и Даниела Пенева, Емил Ангелов. Емоционален и ефектен завършек на първата фестивална вечер поставиха Виктор Макаров и неговата група, която изпълни негови авторски и други песни.
(Използвал съм снимки от албумите главно на Дарина Петрова и Милен Тотев, както и мои снимки)
На 1 септември в Камерната зала на читалището бяха предствени дискове и книги на моя скромност, Данчо Йорданов, Александър Кузнецов, Румен Спасов и Даниела Пенева. Водещ беше Милен Тотев, а аз се включих, за да представя третата стихосбирка на Данчо Йорданов „Куха тиква“. Спонтанно в литературното четене взеха участие още Даниела Йорданова от Севлиево, Екатерина Пенчева от Ловеч, Надежда Щрегарска от Угърчин…
Получи се много сърдечна и приятелска среща с верните почитатели на поезията от Ловеч и техни гости. Милен Тотев връчи награда от името на Творчески клуб „Висоцки“на поета Венцислав Пейков за неговите заслуги към фестивала.
През втората вечер фестивалната програма продължи с изпъления на Маргарита Друмева, Виктор Макаров, Андрей Симеонов (Андро Стубел), Антон Костадинов, Джейми Макдоналдс (Ирландия) и Бояна Желязкова и Явор и Живка Георгиева. След награждаването се състоя концерт на Маргарита Друмева и нейната група в състав Калин Сивов, Бояна Желязкова, Олег Константинов, Гергана Тачкова и Цветан Илиев.
9 са наградените от „Бардфест Ловеч 2012“. Голямата награда – статуетката на община Ловеч, спечели пловдивчанката с ловешки корен Геновева Цандева. Връчи й я кметът на Ловеч Минчо Казанджиев. „Аз съм особено щастлива – заяви силно развълнуваната Цандева – на родния град оставям душата си. Ще продължавам да пея за него и някой ден ще се върна тук.“ И на закриването на фестивала, както и на откриването, тя специално благодари на кмета за това, че общината въпреки кризата е съхранила бардфеста. Община Ловеч поема тук ангажимента не само да запази този фестивал, но и да го развива, очакваме догодина повече участници и ще спазим дадените обещания в София, каза кметът Казанджиев. Ще бъде издавана отново брошура за феста, както и ще бъдат поети пътните на изпълнителите извън Ловеч.
Геновева Цандева получи още едно отличие – на творчески клуб „Владимир Висоцки“ – Ловеч – за утвърждаване идеите на бардовското изкуство, за силно творческо присъствие, за популяризиране и издигане нивото на бардефеста и за увековечаване на родния Ловеч в поетичното и песенното си творчество. Тя е участник в бардефеста във всичките му 12 издания и всеки път се представя с нова авторска песен за Ловеч.
Клуб „Висоцки“ награди и Славимир Генчев за активно и компетентно медийно участие в изяви, популяризиращи идеите на бардовското изкуство, за принос в съхраняването и обогатяването на традициите на „Бардфест Ловеч“, за съпричастност, участие и обективно отразяване на културния живот в Ловеч.
Три награди спечели бардът Милен Тотев – от Ротари клуб – Ловеч, от вестник „Моята вяра“ и от Съюза на българските писатели.Тотев бе изненадан с още една награда – връчи му я гостът от Русия – Александър Кузнецов, с пожелание музата никога да не го напуска.
Самият Кузнецов пък бе отличен от Клуба на дейците на културата – Ловеч.
Наградата на КДК получи и бардът Емил Ангелов във връзка с неговата 50-годишнина. Александър Кузнецов и другият гост от чужбина – Джейми Макдоналдс от Ирландия, си тръгнаха от Ловеч със специален подарък, който им връчи кметът Минчо Казанджиев – картини със символа на града – Покрития мост, те са от всички ловчалии, като обяви кметът.
За дебют наградата на Виенски салон „Белведере“ – Ловеч, взеха Румен Спасов и Даниела Пенева.
(Информацията е от сайта на Община Ловеч).
И още нещо:
Една наглед благородна, но всъщност неадекватна постъпка, наклони накрая за кратко нещата в друга посока. Наградена за дебют изпълнителка реши да се направи на много принципна и си отстъпи наградата на друга изпълнителка, тъй като тя се оказала по-млада от нея с определен брой месеци. Организаторите и домакините, меко казано, бяха озадачени, а представителите на награждаващата организация също не бяха очаровани, защото в крайна сметка не бе спазена „волята на дарителя“, ако мога така да се изразя. (Я си отговорете на въпроса ако наградата бе парична, дали щеше да бъде преотстъпена 
с такава подкупваща възторженост?
Не бих изобщо коментирал това деяние, ако зад него не прозираха други нагласи и амбиции. Да се използва трибуната на „Бадфест Ловеч“, за да се говорят общи приказки да необходимостта от подкрепа на културата и преди всичко на младите, а и за да се (от)правят намеци по отношение на наградените в същия дух, сякаш те са виновни, че съответните организации са ги предпочели (всяка награда се връчва със съответната мотивировка) – това не е проява на добър вкус и тон; още повече че зад такива общи призиви като: „Помогнете на културата и на младите“ ясно се разбира, че е пропуснато „… „т.е. ама конкретно на нас“.
И друг призив е неуместен: да се давало повече поле за изява на млади таланти. В Ловеч нерядко е имало дори невръстни участници, а пък на фестивала Софийски вечери на авторската песен през месец юни тази година се явиха поне десетина участници под … 18-годишна възраст, като всички те получиха от спонсора „Мюзик форте“ по един доста скъп комплект струни, перца, каподастри и други приспособления, което не е много, но е от сърце.
Изобщо всички, които непрекъснато се престарават в отправянето на едни или други претенции, нека не забравят, че доста ясно се провижда, че просто се опитват да дръпнат чергата към себе си. Наградите в Ловеч са предметни, а не „финикийски“, и сега още по-добре съзнавам, че така е най-правилно, защото в противен случай претенциите на претенциозните щяха да станат съвсем агресивни. И ще бъде редно да си зададем въпроса фестивалът бардовски ли е, или музикантски, и то за поети с китара, а не с други инструменти, независимо от това колко виртуозно се свири на тях? Когато някой претендира с високия си професионализъм, защо не потърси реализация сред професионалистите, които в България не са никак малко? И още нещо: държавата ни ми се струва твърде малка, за да може да подкрепя цяла армия от таланти и гении. Ето защо редовите бардове без големи амбиции и претенции работят някаква работа, за да си изкарват прехраната, и не се оплакват непрекъснато от лошата държава.
В края на краищата фестивалите, включително и „Бардфест Ловеч“, са предимно за бардове, което в България все още означава сам човек с китара, който изпълнява авторски песни и изразява гражданската си позиция.
В този смисъл тазгодишното издание на фестивала затвърди доброто бардовско начало, обогатявайки програмата си и с особен тип „разширен“ бард вариант, като групите на Виктор Макаров и Маргарита Друмева, които му придадоха по-раздвижен и атрактивен вид, включително и лирично-баладичното звучене на Живка и Явор Георгиеви и „ловешкото“ настроение на Геновева Цандева и Бойчо Иванов. Ирландецът Джейми Макдоналдс изпълни типични за страната си песни, а името му (не)двусмислено намеква, че Западът винаги е нещо повече от консуматорско общество и вериги от магазини за бързо реагиране, пардон – хранене, както ни внушаваха и едно време, и сега.
Песните на Окуджава, интрепретирани от Милен Тотев, и изпълненията на госта Александър Кузнецов потвърдиха едно от основните бардовски начала у нас – руското в чисто песенен смисъл.
Чухме и нови, и стари песни, като – без да споменавам всички изпълнители и тяхното представяне поименно (все пак съм само скромен участник и аз) – ще кажа като слушател и зрител, че насладата и вълненията бяха за всички: и за участниците, и за публиката, която в Ловеч не е само пасивен слушател, а важен съучастник в събитието.
Ако още нещо се сетя или ми хрумне, запазвм си правото да продължа….
2 септември 2012
14 Коментара
Благодаря на Славимир Генчев – летописецът на движението на българските бардове – да пребъде перото му във времето !
Заслугата е на хората, които правят нещата; аз само ги документирам добронамерено, защото те заслужават това отношение.
Скъпи приятели, социализмът сигурно и безвъзвратно си отиде. В обиден смисъл на понятието социализъм. Изречено като власт на чиновничеството, което не вижда по-далеч от директивите и убеждението, че „те знаят всичко“. Оставете хората да правят човешките си жестове и не търсете скрит смисъл там, където няма скрит смисъл. Фестивалът си беше нормален, не го превръщайте в дребно собственически и в социалистически конспиративен. Имаме нужда да се събираме заедно, да пеем и творим заедно и това е ЗАДАЧАТА на фестивала. Стига с тия награди! От 10 години насам наградите са мястото, което ражда спекулации и дребнотия. Всички вие сте повече от това! Молим, оставете ни да бъдем нормални! Маргарита Друмева
Марго, не мога да коментирам толкова объркано мнение. Социализмът не си е отишъл, а е придобил нови, още по-уродливи форми, маскирани зад демократична фасада. Що се отнася до фестивалите, те се организират от определени хора и се провеждат по замислен от тях начин. Те са решили да дават награди, и – слава Богу – не парични, защото тогава щяхме да видим много повече прояви на „обиден“ социализъм. Така и не става ясно какво разбираш под социализъм, но съм забелязал, че с него нерядко спекулират хора, които не са му никак чужди и които оплакват положението на българската култура и изкуство именно от такива – социалистически – позиции. Дори и без да го съзнават. Бих поспорил с теб, ако ставаше ясно какво имаш предвид.
За мен награда е приятелството ми с хората от Ловеч, особено членството ми в клуб „Висоцки“ – неформална гражданска организация, в която са се сдружили ловчански интелектуалци и която няма нищо общо с чиновничеството, даже напротив; хората събират пари от собствения си джоб, за да отпечатат дипломи или да купят някакъв сувенир. Те са и хората, които съставляват немалка част от публиката, ако не знаеш. На фестивалите не идват всякакви хора, както е добре известно. Какво значи „Стига с тия награди!“? На тях ли го казваш? Защо не се опиташ да вникнеш във форумиловките на наградите? Кой бард е отишъл на фестивал да пее за пари?
Какво пречат наградите и на кого? Като не са важни, защо някои наградени ги преотстъпват и след това отправят препоръки към организаторите?
Какво се крие зад „жеста“ много добре знам, защото познавам лицата.
Това е един чудесен фестивал.Хвала на тези,които са допринесли за неговото аплодиране.Кметът на гр.ЛОВЕЧ – Минчо Казанджиев,със своята безрезервна подкрепа.Един от основателите ,/още преди 12г./ всеотдаен организатор и творец-Милен Тотев .Много певци,актьори,поети,техн.персонал.Един конгломерат на бардовото изкуство.Благодарение на поета Славимир Генчев ,под неговото перо се увековечава историята на този прекрасен фестивал.Освен български изпълнители,има гости от Русия,Ирландия,Франция и други държави.Това показва ,че години наред ,традициите на този форум на таланти с китара продължават.Не трябва да се забравя и публиката,която безрезервно подкрепя своите творци. Награди трябва да има/не се говори за парични с оглед общото състояние на културата/.Те се дават в резултат на постигнатите успехи- за стимулиране и вътрешно удовлетворение на твореца. С най-искренни пожелания този прекрасен фестивал да пребъде във времето.
Думите, които бих изрекъл по повод тазгодишния фест на бардовете, са недостатъчно силни, за да изразят най-точно възхищението ми. Затова бих казал Дай, Боже, всяка година да е благодатна за българските бардове!
Фестиваль состоялся! Это очевидно.Спасибо организаторам-кмету города Ловеч-Mincho Kazandjiev , Милену Тотеву и всем принявшим участие в этом трудном мероприятии. В Бардовском движении нет политической подоплеки. Это полет души каждого участника. Выражение его понимания каждой ситуации. Очень приятно что приняло участие молодое поколение. Это думаю основная задача фестиваля – открытие молодых талантов и помощь в их поддержке и продвижению. Движение Бардов в Болгарии укрепляет свои позиции.
Yavor Georgiev Милене,трябваше да има награда за текст ,награда за музика, награда за изпълнение, така ще видиш блясъкът в очите на другите както писа Мария Рашкова,права е ,нали за това е фестивала за да се съберем де си попеем и да си обменим песни!Не може още не е свършил фестивала и и не е отзвучал последният акорд и класирането е готово,дори няма пауза за обсъждане на изпълненията и текстове те и музиката,нали така се прави фестивал!А тук какво стана свърши последната песен и се премина към директно награждаване!На наградените поздравявам за наградите!Поздравявам Маргарита Друмева че започна темата!С уважение -Явор Георгиев
преди 2 часа · Харесва ми
Хипократ: ,,Арс лонга, вита бревис ест!“ – Животът е кратък, изкуството – вечно, случайните обстоятелства – скоропредходни, опитът – изменчив, съждениятата – трудни“.
Добрина Атанасова -председател тв.клуб“Вл. Висоцки-Ловеч:
Госпожо Друмева, колко от бардовете ще ходят на фестивалите, знаейки, че няма награди? И биха ли гостували бардовски групи или бардове извън фестивалните програми, без да им се заплаща? Това също е ,,награда“, но в паричен еквивалент. Питам
, понеже идеята на бардовските изяви е точно такава, каквато казвате – ,,да се събираме заедно, да пеем и творим заедно“, но не и на практика. Организаторите на фестивалите се чудят каква поредна ,,нова“/а по света вече остаряла/ идея, конкурс или награда да вкарат,за да привлекат бардовете на своята сцена и после да се надхвърлят по медиите кой е по-по-най! Защото бардфестивалите в България станаха много, пък бардовете са малко и едни и същи хора обикалят 6-7 фестивала. И колко е удобно, ако можеш да съчетаеш почивката край морето с още една изява. А след като вече си си отпочинал, защо да тичаш на следващия фестивал, ако там няма да получиш някаква награда и да се зашуми около тебе? Категорично не твърдя, че това е валидно за всички бардове. Но за хората, които наистина знаят какво е бард и изпята поезия, е непоносимо обидно да наблюдават какво се случва по бардфестивалите. Чистата идея на първите бардове доста се е поизродила тук, в България. До такава степен, че се обявяват всевъзможни конкурси, където направо си слушаме шансони или естрада, а не бардовска музика.Че в бардфестивалите ни се представят други стилове музика. Аз много обичам джаз. От поколението съм, което е израснало с рока. Но искам, когато съм отишла на бардфестивал, да видя бардове, да слушам изпятата им ПОЕЗИЯ, а не духовна музика, виртуозно музициране, оперно пеене или Бог знае още какво. Тяхното място е другаде. Та, нека си говорим истината за наградите, заплащането и идеята на бардовските форуми. Д. Атанасова
Геновева Цандева Българският народ като нация трябва добре да проумее, че творецът се подкрепя и подпомага приживе , за да се радва на успехите си и да има стимул за творчество. Нищо не остава така дълго на този свят, както словото и музиката. Щастлива съм, че след 12 години творчески труд, изпълнен с много любов към всичко българско и родно, бях оценена. Дай, Боже, всекиму!
петък в 14:48 · Харесва ми · 2
Roumen Spassov Честито Геновева! И понеже „подпомагането приживе“ би трябва да се подразбира, моля, попитай организаторите, съграждани на Гриша Ганчев – каква е разликата между „награден фонд“ и „бюджет“ на фестивала. Благодаря ти, че доведе и Бойко сред нас!
преди 3 часа · Харесва ми
Там, където има дискусия, има развитие.
Поздравления за участниците, за наградените и за организаторите на Бардфест Ловеч 2012г. – едно видимо вълнуващо духовно събитие.
Геновева Цандева:“ Благодаря, да ви се връща с Дани! Румене, искам да уточня, някой да не си помисли, че имам вече пари за нов диск или книга. Тази награда няма парична подкрепа за твореца, който я получава.Дори няма писмен документ от рода на грамота, че именно аз съм вече нейния носител.Нали и догодина ще има бардфест?! Няма страшно!
))) Аз и на това съм доволна. Пей, сърце, това, що е в тебе, няма цена! 
)))
преди 2 часа · Редактирани · Харесвам
Много интересна дискусия направихте тази година. Не усетих може би забележки по организацията на Бардфеста, но според мен за първи път дискусията относно наградите е толкова разнообразна. До сега не се е давала отделна грамота придружаваща статуетката и никога не се е коментирало. Винаги е имало негласна „битка“ между бардовете за самата статуетка. Съгласен съм, че е по-добре да има грамота и обещавам на Геновева, че ще я получи когато си дойде в Ловеч. Колкото до „Аз и на това съм доволна“ ми звучи необмислено и обидно за организаторите, но всеки има право на мнение и начин на изказ на чувствата си.
На Явор бих отговорил, че неправилно е адресирал мнението си за дадените награди и предложението за награди за музика и текст. Не е лошо предложението, но това ще утежни процедурата по определянето на тези нови награди имайки предвид наемането на специалисти в отделните сфери. Още нещо за наградата на Община Ловеч. Погледнете списъка на наградените от 2001 до сега и кажете има ли име, което не е заслужило най- значимото отличие – Наградата на Община Ловеч – най-обективната и престижна награда.
Между другото ще ми е много интересно да коментирате и другите награди.
Колкото до „бюджет“ и „награден фонд“ , Румене не издребнявай. Мисля, че е случайно изразна грешка на някого и тя не определя нещата.