Начало » Б. Поезия » Самуиловата крепост

Станахме малък народ

в малка държава;

народ, който

с история е препил.

Накъдето и да погледнем — руини от слава,

сред които ни чака

цар Самуил.

И без граници

пак сме ограничени.

Стража вътре в нас някой е ослепил

и ще ни грабне летоброенето,

докато възпяваме

цар Самуил.

Не знам — един народ ли сме, или повече.

От кой народ съм аз? А вие? А те?

Дали от тоя, що блудства със Словото,

или от оня, дето не Го чете?

Боли, а не знаем отде ни иде.

Боли, а не помним кой ни е бил.

И в механите чаши надигаме,

когато умира

цар Самуил.

Вкопчен в живота,

разпнат от грижи,

герой и автор на водевил —

вече не мисля,

не чувам,

не виждам.

Живуркам на улица

„Цар Самуил“.

——————————————————————

Саркофагът с тленните останки на цар Самуил в базиликата „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро – Гърция

8 октомври 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Самуиловата крепост”

  1. малина коментира на 8 октомври 2014 :

    Mnogo e xybavo!!!

  2. Славимир коментира на 9 октомври 2014 :

    :)

Вашият коментар: