

———————–
На 9 октомври 2012 г. в зала „Гигантски кристали“ на Националния музей „Земята и хората“ се състоя непомпозно, но много достойно честване на 75-годишнината на един от най-талантливите съвременни наши поети – Янко Димов. Водещ на вечерта бе поетът Иван Есенски, който в самото начало при откриването рецитира стихотворение на бате Янко, с което въведе публиката в неговия богат и дълголетен поетичен свят.

Проф. Жени Захариева изпълни вирутозно „Лунната соната“ на Бетовен, което не бе случайно – Янко Димов има едно велико стихотворение – „Пианистката“, в което лирическата героиня изпълнява на пиано именно тази соната.
Христо Ганов прочете приветствие до юбиляра от Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Думи за приятеля и поета произнесе Матей Шопкин, поздравявайки го и със свое стихотворение. Стихотворение, посветено на Янко Димов, прочете и поетът Георги Драмбозов.
Директорът на НМ „Земята и хората“ – проф. Михаил Малеев, също поздрави юбиляра и му подари красива пластика, изработена от опал на възраст … 35 млн. години…
Развълнуваният бате Янко бе немногословен (както винаги, впрочем); благодари на всички, които бяха уважили с присъствието и аплодисментите си неговия юбилей, и особено на Фондация „Земята и хората“, издала юбилейния том „Избрани съчинения“, както и на поета Георги Ралчев, оформил и отпечатал луксозното издание. Янко Димов прочете и 7-8 свои стихотворения, само по които дори човек, който за пръв път чува негови творби (едва ли имаше такива сред многолюдната публика!), би оценил по достойнство високите художествени качества на тази поезия.


Познавам бате Янко от студентските си години, а това ще рече отпреди … 40 години! Дали в редакция, дали на литературно четене, дали в кръчма (най-вероятно) сме се запознали, не помня, но оттогава го имам за свой по-голям приятел, който никога не се е изтъквал и не е наставлявал високомерно младите поети. Освен чудесен лирично-драматичен поет, той е добър човек, но добър не в лошия смисъм на думата, а човек и поет с характер, което значи преди всичко неудобен човек и творец. Затова и около името му не се е шумяло много и тогава, а и днес, както се шуми около редица постни поети от същото поколение и време, които и досега биват изтъквани от клакьори с нашивки и от други цивилни литератори като едва ли не най-големите поети; обаче край тях попрегърбеният не от тежестта на годините, а на времето, тревогата и дарбата бате Янко е истински поетичен великан.
С тази своя добре позната на литературна България фигура той много ми наподобява на гигантските кристали, слушали стотици пъти да звучат български стихове в музея „Земята и хората“ – като тях е някак неодялан, неошлайфан, немоделиран, но за сметка на това – естествен, достоен и монолитен.
В едно свое стихотворени бате Янко, обръщайки се към своите връстници, пише следното:
“ Здравейте, старчета! Сега сме вече
поетите на миналия век!“
Не, Янко Димов не е от поетите на миналия век. Той е от поетите на миналите векове, защото следва и върви по билото на една многовековна поетическа традиция, той е от поетите на днешния век – и докато има България и български език и се чете българска поезия – ще бъде и от поетите на бъдещите векове.
9 октомври 2012
2 Коментара
Такива са истинските поети на България – безкрайно талантливи и много скромни