Актрисата и поетът
Неизвестни страници от любовния роман на Дора Дюстабанова и Теодор Траянов
6.
Последното варненско писмо на Дора Дюстабанова до Теодор Траянов, макар и кратко в сравнение с предишните, съдържа доста интересни податки за взаимоотношенията между властимащите, от една страна, и представителите на българската култура, от друга. Живописни и автентични подробности по тези въпроси могат да се открият и в книгата „Срещи и разговори с Йордан Йовков” от проф. Спиридон Казанджиев. Няма да е пресилено да се каже, че през споменатия основната част от столичната интелигенция – писатели, поети, драматурзи, преподаватели, артисти, общественици, политици – са вземали присърце проблемите на театралното дело у нас и по-специално – на Народния театър като една от най-важните съвременни културни институции. Ето няколко показателни откъса от гореспоменатата книга: „16 юли 1931 г. Ти трябва да си чул, че министърът на просветата решил да назначи в Народния театър една комисия, която да замести на първо време Владимир Василев. Мярката сигурно е временна [……] Навярно той иска да мине време, през което някои от тия лица да намерят друга работа, а оня, който ще става директор, да бъде посочен някак от общественото мнение[… .] в тоя комитет щели да влязат Трифон Кунев като началник на културното отделение, главният режисьор, драматургът при театъра, един писател-драматург и г. Сагаев. Канят мене (т.е. Йовков – б.м., Сл. Г.) като писател-драматург.”
„21 юли 1931 г. Според вестниците днес в 10 часа преди пладне министрите от Земеделския съюз се събират, за да решат каква да бъде управата на Народния театър. Йовков е, както се вижда, в очакване. Пита ме дали съм виждал Владимир Василев и дали той му се сърди. Казвам ме, че съм го видял в събота и че ми е разправял как е подал оставката си, как после се оказва, че няма навършени за пенсия години, та е трябвало да я оттегля и да иска да го уволнят в „интереса на службата” и пр.”
„26 юли 1931 г. Оня ден се реши въпросът около Народния театър. Йовков и Немиров останаха извън управата му. Госпожа Йовкова казваше, че на Йовков му олекнало, освободил се от тоя кошмар. Но бил ядосан на министъра, дето го изложил: кани го, Йовков дава съгласието, пишат по вестниците, а накрая като че нищо не е било.”
След временното функциониране на гореспомената управа, директор на театъра става Константин Сагаев, сменен през 1934 г. отново от Владимир Василев. Писмата на Дора Дюстабанова до Траянов са писани през 1932 г., година след описаните от проф. Казанджиев събития, когато „нещата” около театъра вече са били решени; вероятно обаче са продължили опитите за натиск върху репертоарната му политика, борбата за получаване на роли, поетапното пенсиониране на по-възрастните артисти и даване път на младите…. „Не е важно дали в панталони или потури ще ме обуят – споделя актьорът Сава Огнянов през Йовков, – стига да ми дадатроля” (подч. от Сп. Казанджиев).
Имало е случаи артисти да напускат театъра поради атмосферата в него. Не са преставали и споровете около облика на театъра: български пиеси, български характери, българският живот, българският свят – това са били грижите на тогавашната ни културна общественост. Между – и вътрешнопартийните политически борби също са оказвали влияние върху театралното дело, затова не случайно артистите (в това число и Дора Дюстабанова) са се интересували живо от министерските промени и от още много, наглед съвсем нетеатрални, фактори. С други думи – поучителни картинки, родни и мили.
……………………………………………………………………………………………..
3.7.1932. Варна. Неделя.
Мило мое дете,
Разбери, че трябва да ми пишеш всеки ден. Ето на, втори ден, а от теб няма писмо. Да не би, мило мое дете, вече да не ме обичаш? Не се мръщи. Ти знаеш, че аз обичам да те закачам. А знаеш ли, радост моя, че след седмица пак ще бъдем заедно! Въпреки че тук е много хубаво и ми се иска страшно да можеш да дойдеш, за да поседим поне десетина дена. Аз се влюбих в морето и ще ми бъде мъчно да го оставя. Ти знаеш как се привързвам към места, където съм прекарало добре няколко време. А сега и времето се оправи. Плажът и морето са чудесни. Лежа по цели часове на брега на морето, даже вълните ми плискат краката.
Всяка сутрин се разхождам с лодка в морето. Това е най-голямото ми удоволствие. И така хубаво си отпочивам сред морето. Никаква мисъл или идея не ми минават в главата, а най-малко омраза или злоба. Само едно-едничко нещо – любовта ми към теб чувствам да тупти наред с пулса на сърцето ми. И веднага ми хрумват твоите куплети:
Забравям всяка обич
и горест, и омраза,
над стихналите буки
вечерницата грее…
А твоята Дора вече прилича в лицето на мулатка. И кажи-речи аз съм най-черната. Вчера ме срещна една моя позната от София и не можа да ме познае. На това само ти ще се радваш, дете мое. А всичко останало не е интересно. А сега, мило мое дете, нищо не ми пишеш за проектираните промени и какво всъщност става в София. Владо снощи каза, че когато бил в София, Муравиев викал Ив. Радославов, за да говори с него по театралните въпроси. Наистина ли е това? Пиши ми всичко. Нали знаеш, че понякога Владо говори повече, отколкото трябва. Всички тук очакват някакви промени. Вчера пак се ядосах. Научих за големи повишения на много хора. Андреев и Балабанов им дали по 2000 лв. повишение. Камбуров от 2000 на 3000 (колкото мен). Въобще големи повишения. Само на твоята Дора нищо не искат да дадат. Може би действително не заслужавам? Тодоре, срещни се с пак с някой и говори [……..] тези работи вчера пак ме разтревожиха. Но аз се мъча да не мисля за тях. Предпочитам да мисля за всичко друго, да се [….] на най-малката глупост, но за тези мръсотии не искам. Ако можех да не се връщам в София сред тази смес от клюки и мръсотии, не бих се върнала. Стига ти да дойдеш при мен. Аз с никого не ходя. Освен с Милка, Кисимов и Борозанов. Не искам да им виждам лицата.
Мама и Лилито ми бяха писали, че може би идват към Варна. Те толкова малко ми пишат. Моля ти се, Тодоре, вземи телефона и им кажи да ми пишат за техните решения. Какви са?
А от теб очаквам писма, в които да ми съобщаваш за хода на всички събития. Сигурно докато Мушанов не се върне Лозана, министерска промяна няма да има. А ти взе ли парите от министерството? Пиши ми и моите за пари […..]
…………………………………….
Бележки
Владо – Владимир Трендафилов; Ив. Радославов – Иван Радославов по това време е директор на Народната библиотека в Пловдив; Милка – Милка Ламбрева; Кисимов – Константин Кисимов; Борозанов – Борис Борозанов. (Кратки бележки за споменатите лица са поместени в предишните откъси – б.а.)
Муравиев – Константин Муравиев (1893-1965 г.) Един от най-видните дейци на БЗНС „Врабча 1”, сестреник на Ал. Стамболийски. Министър на войната (1923 г.) В посочения период е министър на просветата в правителството на Народния блок (1931-1934 г.) Последен министър-председател на България в началото на септември 1944 г. -преди съветската окупация на България и установяването на комунистическата диктатура.
Андреев, Балабанов, Камбуров – артисти от Народния театър. Близък с Траянов е бил Никола Балабанов (1898-1969 г.) Участва като актьор в Свободен театър, театър „Ренесанс”, Русенския и Пловдивския общински театър. През 1928 г. постъпва в Народния театър. Автор на литературни произведения с детска и театрална тематика.
Лилито – Лилия Дюстабанова.
Мушанов – Никола Мушанов (1872-1951 г.) Третият лидер на Демократическата партия след П. Каравелов (основателя) и Александър Малинов (по време на неговото премиерство е обявена независимостта на България през 1908 г.)
Мушанов е бил многократно депутат и министър. През периода октомври 1931 – май 1934 г. е министър-председател. По негово предложение през 1932 г. е предприета драстична мярка за съкращаване на бюджетните разходи – държавните служители работят половин година без заплащане. Осъден е на 1 година затвор от „народния” съд заради участието си в кабинета на Муравиев (2-8 септември 1944 г.). Убит в Дирекцията на „народната” милиция от криминални лица. Престоят му в Лозана, за който споменава Дора, заедно с Димитър Гичев от БЗНС „Врабча 1” – една от основните партии в коалицията Народен блок, е свързан с трудни преговори относно натрупания външен дълг на България. Преговорите завършват доста успешно и българските държавници извоюват редица финансови облекчения за страната. Както е известно, заплатите на държавните служители са били ниски и за това често става дума в писмата на Дора.
„А ти взе ли парите от министерството?” – По този повод пак ще приведа цитат от проф. Казанджиев, който е обяснявал (16 юли 1931 г.) на Йовков добрите и лошите страни на евентуалното участие на писателя във временната театрална управа. „Колкото се отнася до твоето материално положение, мисля, че то може да се уреди и по друг път… […..] Трябва да се повдигне в Министерството на просветата въпрос: вместо системата на синекурите да се мине към друга форма на подпомагане на българския писател и българската литература. Например, като се назначат трима-четирима или пет-шестима по-стари, вече утвърдени, неоспорвани и пр. писатели с по-голяма заплата, а не като тая, която дават сега на министерските библиотекари, и като им възложат някаква работа, която да не им пречи на творчеството, но пък да ги оправдава пред обществото”.
Вероятно Траянов е получавал в определен момент някакви средства според тази „система на синекурите”. Като се има предвид непрестанно тежкото му материално положение, явно той е бил от онези творци, които не са съумявали да си уредят подобни държавни помощи, особено при управлението на Ал. Цанков. Нещата около него са се подобрили едва с идването на власт на Народния блок, но едва ли за дълго.
(Следва)
