Начало » В. Публицистика » Беда ли е, че сме славяни и православни? – І

Схизмата между Рим и Византия се дължи и на „българския въпрос”

Няма значение дали човек е вярващ или не; нещата са се сложили така, щото ние сме рожби (и нашите цивилизации и култури) и на религията. Тя е в основата на държавността, на социалното устройство, на целия ни живот – независимо дали го искаме или не, дали го харесваме или не.

Изборът да вярваш или да не вярваш е личен. А може да вярваш и без да си вярваш!

Но как стигаме ние до православието? Този избор е плод на политически сметки, както е известно – днес спокойно можехме да бъдем я католици, я протестанти. А има и такива, знайно е.

Знаем как са стояли нещата по времето на Борис І. Моравският княз Ростислав се опълчва срещу върховенството на немската власт и търси съюзник в лицето на България.  Само че Людвиг Немски потърсил съюз с хърватите и сърбите, които от своя страна били подклаждани непрестанно от Византия срещу българите, което затруднило Борис и той поискал примирие с Людвиг.

Тогава Ростислав потърсил подкрепата на чешките и полабските славяни, а по-късно към него се присъединил и синът на Людвиг – Карломан, който искал да владее наравно с баща си части от кралството. Стига се дотам, че български отряди се сражават на страната на Людвиг срещу Ростислав и Карломан!

По това време Ростислав поискал от Византия проповедници на славянски език, за да се откъсне княжеството му от влиянието на немското духовенство. А Борис обещал на Людвиг да приеме християнството.

Видният историк Петър Мутафчиев пише: „Ако българите приемели християнството от Рим и попаднели под църковното ведомство на папството,  Византия трябвало да се прости с надеждата да разпростре своето духовно ръководство върху им.”

Последната веднага се подготвила за война срещу България. Положението на Борис станало твърде тежко и той обявил, че ще приеме християнството от Византия. Пратениците му били покръстени още в Цариград, а на връщане с тях дошли епископ и духовници, които покръстили Борис и цялото му семейство. Борис приел името Михаил – като византийския император. „Всичко това, пише Мутафчиев, било само външната страна на едно събитие, предизвикано от причини, много по-дълбоки и сложни.”

А те са няколко: консолидиране на българо-славянското общество, политическо равноправие на славяните и прабългарите, необходимост една нова вяра, която да заличи старите битово-религиозни и племенни различия.

Защо Борис предпочел да приеме християнството от Византия? Защото му допадал повече т. нар. контстантинизъм – върховенството на светския над религиозния водач. Такава власт била нужна на Борис, за да управлява държава с разнородно население.

Както е известно, представители на болярската опозиция се опълчили срещу покръстването и това принудило Борис да действа със сила.

Въпреки тази разправа нещата не потръгнали лесно – византийските духовници били малко, за да могат да проповядват навсякъде; из България плъзнали всякакви проповедници – включително евреи и мюсюлмани, разпространявали се сирийски и арменски ереси и настъпил религиозен хаос.

Това Борис пак се обърнал към Людвиг Немски и папата с молба да му се изпратят „надеждни проповедници” и да му се дадат „книги със закони и наставления”.  Известни са отговорите на папа Николай І – по тях се съди за хаоса, неведението и безпътицата у нас по онова време.

В България пристигнала дори папска мисия. Папството смятало, че църквата стои над народите и държавите и било против самостойното църковно устройство на който и да е народ. Според него не църквата трябва да служи на държавата и народа, а обратното. А това не се нравело на Борис.

12 октомври 2012 Коментари

Вашият коментар: